И Бургас, и Пловдив искат демонтаж на Альошите

И в Бургас, и в Пловдив има настроения за демонтаж на паметниците на Съветската армия. В останалите градове местните политици не са поставяли въпроса, макар че противници на постаментите са ги боядисвали в червено.

В Бургас, където тече дискусия от дълги години, даже са приети правила за преместване на монументи. Най-важното условие е да има поне 1000 подписа на граждани в подкрепа на искането. Никой не ги е събрал досега. Многократно обаче е поставян въпросът за преместването на Альошата от центъра на града.

Стефан Петров от Организацията за закрила на българските граждани твърди, че е

неприемливо монументите на велики българи като Христо Ботев и Васил Левски да са малки,

а съветският войник да се извисява над всички, и то в центъра на града. Трябвало да бъде преместен, особено в контекста на войната в Украйна. Но инициативата не е стигнала докрай. Засега общината продължава да се грижи за почистването на Альошата.

Много по-яростен е скандалът в града под тепетата, където дори се е стигнало до решение за демонтаж, което обаче е отменено. Последно областният управител през август тази година обяви, че топката е в ръцете на общинарите.

Там обаче според местния историк Димитър Райчев премахването би било голям проблем. Първо, мястото е нависоко, нямало как кранът да стигне до горе, или трябвало да е 200-метров. Второ, цялата площадка преди стълбите на тепето отдолу е куха, защото е имало воден резервоар за напояване и за шадравана. Това означава, че подемното съоръжение може да пропадне, ако се качи там. Освен ако не нарежат Альошата на части. Според документите му те са 85 на брой.

През 1955 г. инкогнито на проверка преди откриването дошъл съветският лидер Никита Хрушчов, който кипнал от яд, че два елемента в стойката противоречат на съветския боен устав. Войникът не държал правилно шпагина - виси надолу като пистолет, а не притиснат отпред, но вече били хвърлени пари и нямало как да се промени. Другата грешка е, че кепето на боеца е наклонено наляво, а по съветския устав е надясно.

Много са версиите кой е прототипът

на пловдивския монумент. Най-популярната е, че е войникът Алексей Скурлатов от с. Налобиха в Алтай, чиято снимка е послужила за модел. Мъжът работил по възстановяването на телефонната линия София - Пловдив през 1944 г.

Тогава се сприятелил със служителя Методи Витанов и после той дал негова снимка при изработването на паметника. Ветеранът от Втората световна война видял паметника чак на 60-годишнината си през 1981 г. Починал е през 2013 г.

Според друга версия пред скулптора е позирал тухларят Георги Миленков от Пазарджик. Певецът

Бисер Киров пък разказа трета хипотеза преди години -

че истинският Альоша е син на белогвардеец. Четвъртото предположение е, че паметникът е наречен на името на главния герой на съветски филм за падането на Берлин.

Сред архитектите, които са го проектирали, е и тъстът на Гунди - Борис Марков. Заедно с колегите си са го планирали да е висок 20,5 м от основите до върха на главата, като самата фигура е 10,8 м, а пиедесталът - 6,5 м. Останалото е площадката с основата, прикрепена към скалата. Първата копка на монумента е направена на 1 юни 1954 г., а е завършен през ноември 1957 г.

За изработването на каменните фигури е използван владайски гранит, а за площадката - средногорски сиенит. Всичко е струвало 10 млн. лв.

Фигурата съдържа 85 слепени детайла, излети са 46 тона бетон, пише "24 часа".