Urbi et Orbi: Нека Рождество Христово донесе мир на нашия свят и превърне скръбта в радост

В своето Рождественско послание и благословия „Urbi et Orbi“ (към Града и Света), което отправи от централната ложа на Ватиканската базилика, папа Франциск говори за това как младенеца Исус разкрива нежната Божия любов към всеки един от нас, носеща „радостта, която утешава сърцата, подновява надеждата и дарява мир“. Той се моли за мира по света и призовава за полагането на всички усилия за спиране на насилието и подпомагане на страдащите.

Поздравявайки многобройните вярващи и поклонници, събрали се на площад „Свети Петър“ от централната ложа на базиликата „Свети Петър“, папа Франциск отправи традиционните си пожелания за Рождество Христово с послание, което бе последвано от тържествената благословия „Urbi et Orbi“ към града и света .

В посланието си папата изтъкна, че погледът ни днес е насочен към рождественското място на Исус във Витлеем, тъжно белязано от „скръб и мълчание“, но въпреки това раждането на Спасителя там и думите на ангела „Днес ви се роди в града на Давид Спасител, който е Христос Господ,” ни дават голяма надежда, тъй като „Господ се роди за нас... вечното Слово на Отца, безкрайният Бог, направи Своя дом сред нас“.

Предлагаме ви пълният текст на Рождественското послание на папа Франциск.

******

Скъпи братя и сестри, честито Рождество Христово!

Погледът и сърцата на християните по целия свят са обърнати към Витлеем; там, където в наши дни цари болка и мълчание, прозвуча чаканото от векове известие: „Роди Ви се Спасител, Който е Христос Господ“ (Лука 2,11). Това са думите на ангела във витлеемското небе и те са отправени и към нас. Изпълва ни с доверие и надежда да знаем, че Господ е роден за нас; че вечното Слово на Отца, безкрайният Бог, е направил свой дом сред нас. Той стана плът, дойде „да живее между нас“ (Йоан 1:14): ето вестта, която променя хода на историята!

Това във Витлеем е известието за „голяма радост“ (Лука 2,10). Каква радост? Не мимолетното щастие на света, не радостта от забавлението, а „голяма“ радост, защото ни прави „велики“. Днес всъщност ние, човешките същества, с нашите ограничения, прегръщаме сигурността на една безпрецедентна надежда, тази да бъдем родени за Небето. Да, Исус, нашият брат, дойде, за да направи своя Баща наш Баща: крехко Дете, ни разкрива нежността на Бог; и много повече: Той, Единородният на Отца, ни дава „силата да станем Божии чеда“ (Йоан 1,12). Това е радостта, която утешава сърцето, обновява надеждата и дава мир: това е радостта на Светия Дух, радостта да сме обичани чеда.

Братя и сестри, днес във Витлеем сред тъмнината на земята се запали този неугасим пламък, днес в мрака на света надделя Божията светлина, „която просветлява всеки човек“ (Йоан 1,9): нека се радваме на тази благодат! Радвайте се, вие, които сте загубили доверие и сигурност, защото не сте сами, не сте сами: Христос се роди за вас! Радвай се ти, който си загубил надежда, защото Бог ти протяга ръката си: не те сочи с пръст, а ти предлага малката си детска ръка, за да те освободи от страховете, да те избави от трудностите и да ти покаже, че в неговите очи ти струваш повече от всичко друго. Радвай се ти, който не намираш мир в сърцето си, защото за теб се изпълни древното пророчество на Исайя: „Дете ни се роди, син ни се даде […] и името му ще бъде: […] Князът на мира (9.5)“. С Него „мирът няма да има край“ (9.6).

В Писанието, на Княза на мира се противопоставя „князът на този свят“ (Йоан 12, 31), който, като сее смърт, действа против Господа, „животолюбеца“ (Премъд. 11, 26). Виждаме го в действие във Витлеем, когато след раждането на Спасителя се извършва клането на невинните. Колко кланета на невинни по света: в утробата на майката, в пътуванията на отчаяните, търсещи надежда, в животите на много деца, чието детство е опустошено от войната. Те са малките днешни Исусчета.

Така че да се каже „да“ на Княза на мира означава да се каже „не“ на войната, на всяка война, на самата логика на войната, пътуване без дестинация, поражение без победители, безумие без извинения. Но за да се каже „не“ на войната, трябва да се каже „не“ на оръжията. Защото, ако човекът, чието сърце е нестабилно и наранено, намери в ръцете си оръжия на смъртта, рано или късно той ще ги използва. И как да са говори за мир, ако се увеличава производството, продажбата и търговията с оръжие? И днес, както по времето на Ирод, заговорите на злото, които се противопоставят на божествената светлина, се движат в сянката на лицемерието и прикриването: колко въоръжени кланета стават в оглушително мълчание, без знанието на мнозина! Хората, които не искат оръжие, а хляб, които се мъчат да вървят напред и искат мир, не знаят колко държавни пари се отделят за въоръжаване. Все пак трябва да го знаят! Нека говорим за това, нека пишем за това, за да знаем интересите и печалбите, които движат нишките на войните.

Исайя, който пророкува Княза на мира, пише за ден, когато „нация вече няма да вдигне меч срещу нация“; за ден, в който хората „вече няма да учат изкуството на войната“, а „ще счупят мечовете си и ще ги направят на рала, и ще направят копията си на сърпове“ (2, 4). С Божията помощ, нека се заемем сериозно, за да наближи този ден!

Нека наближи в Израел и Палестина, където войната разтърсва живота на тези народи. Прегръщам ги всички, особено християнските общности в Газа и цялата Света земя. Нося в сърцето си болката за жертвите на осъдителното нападение от 7 октомври и подновявам настоятелния призив за освобождаването на онези, които все още са държани като заложници. Умолявам военните операции с плашещите последици от невинни цивилни жертви да бъдат прекратени и отчайващата хуманитарна ситуация да бъде коригирана, отваряйки за пристигането на помощи. Нека не се продължава с подхранването на насилието и омразата, а да се върви към решение на палестинския въпрос чрез искрен и постоянен диалог между страните, подкрепен от силна политическа воля и подкрепата на международната общност.

Мислите ми се насочват и към населението на измъчената Сирия, както и към това на Йемен, което все още страда. Мисля за скъпия ливански народ и се моля той скоро да намери политическа и социална стабилност.

С очи, насочени към Младенеца Исус, се моля за мир в Украйна. Нека възобновим нашата духовна и човешка близост с нейния измъчен народ, за да усети чрез подкрепата на всеки един от нас конкретността на Божията любов.

Нака наближи денят на окончателния мир между Армения и Азербайджан. Нека бъде насърчено продължаването на хуманитарните инициативи, завръщането на разселените лица по домовете им при законност и безопасност и взаимното уважение към религиозните традиции и местата за поклонение на всяка общност.

Нека не забравяме напрежението и конфликтите, които разтърсват региона на Сахел, Африканския рог, Судан, както и Камерун, Демократична република Конго и Южен Судан.

Нека наближи денят, когато братските връзки на Корейския полуостров ще бъдат укрепени, откривайки пътища на диалог и помирение, които могат да създадат условия за траен мир.

Нека Божият Син, който стана смирено Дете, да вдъхнови политическите власти и всички хора с добра воля на американския континент, за да могат да бъдат намерени подходящи решения за преодоляване на социалните и политически разногласия, за борба с формите на бедност, които оскърбяват достойнството на хората, за изравняване на неравенствата и за справяне с болезненото явление на миграцията.

От яслата Младенеца ни моли да бъдем гласът на онези, които нямат глас: гласът на невинните, които умряха от липса на вода и хляб; глас на тези, които не могат да си намерят работа или са я загубили; глас на онези, които са принудени да напуснат родината си в търсене на по-добро бъдеще, рискувайки живота си в изтощителни пътувания и оставени на милостта на безскрупулни трафиканти.

Братя и сестри, наближава времето на благодатта и надеждата на Юбилея, който ще започне след една година. Този период на подготовка е възможност за обръщане на сърцето; да кажем „не“ на войната и „да“ на мира; да отговорим с радост на поканата на Господа, който ни призовава, както пророкува Исая, „да донесем блага вест на бедните, / да превържем раните на съкрушените сърца, / да провъзгласим свободата на робите, / освобождаването на затворниците“ (Ис 61,1).

Тези думи се изпълниха в Исус (виж Лука 4,18), роден днес във Витлеем. Нека Го приветстваме, нека отворим сърцата си за Него, Спасителя, Княза на мира!

Източник: Ватикана нюз