През настоящата година ще се състоят ключови избори в ЕС и САЩ

Додина на важни решения – така някои експерти описват започналата преди дни 2024 г. През следващите 12 месеца ще се състоят избори в десетки държави, в които живеят около 4,2 млрд. души, т.е. повече от половината от световното население. Сред тях са Индия, Мексико, Великобритания, Русия и Република Южна Африка. С особено голям интерес се очакват изборите за Европейски парламент, които ще се състоят между 6 и 9 юни. Освен това, на 5 ноември ще стане ясно името на следващия президент на САЩ. Безспорно, настоящата година се очертава да бъде от ключово значение за бъдещето на западния свят. Накъде ще поемат ЕС и САЩ на фона на сериозните икономически предизвикателства, пред които са изправени и нестихващите военни конфликти в Украйна и Газа?

Повече от 400 млн. гласоподаватели в 27-те страни членки на ЕС ще решат какъв ще бъде новият състав на Европейския парламент. Темите, които се очаква да имат най-голямо влияние върху вота, са имиграцията, икономиката и климатичните промени. Редица анализатори очакват силно представяне на някои крайнодесни формации, но дали прогнозите им ще се сбъднат? „Притесненията, че подкрепата за евроскептиците расте, не са от вчера и се увеличиха през последните години. Въпреки това, фактите сочат, че подобни твърдения са преувеличени“, заяви за Vesti.bg Ейми Вердюн, която е професор по политически науки от университета във Виктория, Канада.

„На изборите през 2009 г. евроскептичните формации получиха подкрепа от около 20 процента. През 2014 и 2019 г. тя нарасна и достигна до около 28 процента. Искам да напомня, че преди вота през 2019 г. се очакваше тези партии да станат още по-значим фактор на европейската политическа сцена и да получат значителна част от гласовете. Това, обаче, така и не се случи. В интерес на истината, именно през 2019 г. се забеляза ръст на избирателната активност – детайл, който е от голямо значение и не бива да бъде забравян“, добавя проф. Вердюн. По думите ѝ, стратегията на евроскептиците е известна на всички – те разчитат предимно на емоционални послания и негативни новини, за да привличат избиратели. Настоящата ситуация е много деликатна, тъй като изминалите пет години бяха белязани от редица кризи, които засегнаха голям брой хора. Икономическата нестабилност, конфликтите в Украйна и Газа и притесненията, че може да избухне нова мигрантска криза са добре дошли за евроскептиците, които несъмнено ще се опитат да използват страховете на хората в своя полза.

„Много европейци не отдават голямо значение на изборите за ЕП, тъй като смятат, че те няма как да повлияят на живота им. Някои експерти дори наричат вота „второстепенен“. Ситуацията, обаче, постепенно се променя. Както вече споменах, през 2019 г. се забеляза повишена избирателна активност. Това означава, че повече хора започват да се интересуват от дейността на европейските институции и начинът, по който се вземат решения там – нещо, което е от огромна важност за бъдещето на ЕС“, смята проф. Вердюн. Тя подчертава, че предстоящият вот може да се окаже от решаващо значение за бъдещето на Европейския съюз. „Изборите ще помогнат за това политиките на ЕС да станат по-интересни и достъпни за жителите на страните-членки, ще дадат тласък на обществените дебати. За да укрепне демокрацията, електоратът трябва да се интересува от вота, да го приема като важно събитие, което има потенциала да повлияе на бъдещето на всеки един европеец. По мое мнение, изборите ще бъдат успешни, ако до урните отидат повече хора в сравнение с 2019 г. Това ще е доказателство, че Европейският съюз се движи в правилната посока“, допълва проф. Вердюн.

С не по-малък се интерес се очакват и президентските избори в САЩ. Право на глас имат над 160 млн. жители на страната, които ще трябва да определят кой ще бъде 47-ият американски държавен глава. Към настоящия момент изглежда, че ще станем свидетели на нов сблъсък между настоящия президент Джо Байдън и Доналд Тръмп, който управлява САЩ в периода 2017 – 2021 г. Анализаторите прогнозират, че решаващи за изхода от вота вероятно ще се окажат гласовете на няколко десетки хиляди избиратели в колебаещите се щати.

Според проучване на „Уолстрийт джърнъл“, около 73 на сто от американците смятат, че 81-годишният Байдън е твърде стар, за да бъде преизбран за президент на САЩ. Увеличава се и броят на хората, които споделят мнението, че страната не се движи в правилната посока. Въпреки това, поддръжниците на демократите са готови да подкрепят Байдън, основната причина за което е една – да не бъде позволено на Тръмп да се завърне в Белия дом. Републиканецът на свой ред е изправен пред опасността да бъде дисквалифициран от президентската надпревара. Преди дни той обжалва решението на властите в Колорадо да не му позволят да участва в предварителните избори на Републиканската партия заради неговите действия по време на масовите безредици през 2021 г. и нахлуването на демонстранти в Капитолия. Делото ще бъде разгледано от Върховния съд на САЩ през февруари. Междувременно, Мейн също извади името на Тръмп от бюлетините за задаващите се предварителни избори в щата.

„Едва ли някой се съмнява, че предстоящият президентски вот ще е от огромно значение за бъдещето на страната. Предизвикателствата пред Белия дом са много, а освен това все по-често се задава въпроса каква ще бъде траекторията, по която ще поемат отношенията между ЕС и САЩ“, отбеляза за Vesti.bg проф. Ричард Бенсел от университета „Корнел“ в Ню Йорк. Той е автор на редица изследвания и публикации, свързани с американската политическа система.

„Ако Доналд Тръмп отново стане държавен глава, той най-вероятно ще води изолационистка външна политика, което ще нанесе удар по сътрудничеството между Вашингтон и Брюксел. Това несъмнено ще се отрази върху търговската политика и мерките за сигурност, свързани с Китай“, смята проф. Бенсел. Той допуска, че е възможно Тръмп дори да изтегли САЩ от НАТО – или поне да ограничи чувствително американското участие в организацията. Подобен ход несъмнено би оказал голямо влияние върху продължаващата война в Украйна.

„Ако пък Джо Байдън спечели надпреварата за Белия дом, политиката, която води в момента, в голяма степен ще остане непроменена. Все пак трябва да се отбележи, че изборите ще се състоят чак през ноември и е възможно да станем свидетели на неочаквани обрати, така че е твърде рано да се правят категорични прогнози“, обобщава проф. Бенсел.