1/4 век след екзекуцията на Аркан: Какво си спомня Цеца, която е свидетел и къде се укрива убиецът

Митичният Желко Ражнатович-Аркан, безспорният лидер на сръбския подземен свят, беше убит преди вече над 24 години, на 15 януари 2000 г., а неговият убиец Добросав Гаврич, бивш полицай, продължава да бяга от правосъдието, въпреки факта, че е осъден до 35 години в Сърбия за престъплението.

В момента Гаврич се намира в ЮАР, където, поне официално, от години се бори с местното правосъдие, за да избегне екстрадиция в Сърбия, но всичко сочи, че той всъщност се ползва с някаква защита от службите за сигурност в тази страна, пише сръбското издание "Информър".

Както е установено по време на съдебното производство, Аркан и неговите приятели Миленко Мандич и Драган Гарич бяха убити във фоайето на тогавашния хотел "Интерконтинентал" за по-малко от десет секунди.
На този ден Ражнатович пристига с бодигард в брониран джип в хотела, където съпругата му Светлана Цеца Ражнатович вече е със сестра си Лидия.

Пред входа на хотела Ражнатович се срещнал със свой приятел, майор от Сръбската доброволческа гвардия Миленко Мандич Манда, бизнесмен, който управлявал различни бизнеси за него - от казина до фитнес клубове. Аркан го поканил да се присъедини към него и полковник Драган Гарич, така че те седнали заедно в едно сепаре, където попълнили фиш за спортния тотализатор, докато Цеца била в бутик с Лидия.

Скоро след това, около 17 часа, пред хотела спрели две коли. Познатите отпреди на полицията Драган Николич Гаги и Милан Мики слезли от Опел, а Зоран Николич Пегла слязъл от "Голф", както и Добросав Гаврич, член на втора рота от първи батальон на полицейската бригада на SUP Белград.

Ръкували се с Аркан и Манда и се отправиха към стълбището, което водело към банкетните зали на хотела. След това Гаврич седнал в друго сепаре, на няколко метра зад Аркан. Минута по-късно той станал от масата и извадил изпод палтото си пистолет CZ-99. Той изстрелял три куршума в тила на Аркана, единият от които преминал през окото му, а други шест изстрела убили Мандич и Гарич.

В този момент Цеца била в бутик с бодигарда си Звонко Матеович и сестра си, само на двайсетина метра от мястото на стрелбата. След убийството Гаврич тръгнал бавно към изхода на хотела, когато Матеович изтичал от бутика. Той се опитал да стреля, но пистолетът му засякъл.

След това Цеца извадила от чантата си пистолет "Валтер ППК" 7,65 мм и му го дала. Матеович прострелва Гаврич точно под бронежилетката му от далечна дистанция. Засегнати са някои нерви около гръбначния стълб и Гаврич е паднал.

Гаги Николич и Зоран Николич Пегла изтичват и извеждат Гаврич, държейки го под мишница. След това го качват в колата, управлявана от Деян Питулич, и отиват в Лозница при частен лекар.

Описвайки убийството, Цеца по-късно казва пред съда: "Изтичах до сепарето и видях съсирена кръв на лявото око на Желко, което беше затворено. Зъбите му бяха избити и когато го разтърсих, започна да кашля кръв от устата си. Манда седеше приведен и кървящ от окото и устата, а Гарич лежеше до сепарето, държеше се за корема и хлипаше.

По едно време чух Звонко Матеович да вика: „Свали пистолета!“ Обърнах се и видях млад мъж с жълто и тъмно яке, който вдигаше пистолет от пода. След това никога повече не го видях...

От извършителите на престъпления в "Интерконтинентал" днес са живи само Добросав Гаврич Гавра и Драган Николич Гаги, докато Милан Джуричич Мики беше убит в ЮАР през 2018 г., а Зоран Николич Пегла почина от СПИН в затвора.

Именно през 2006 г., преди произнасянето на първоинстанционната присъда, Гаврич бяга от Сърбия, по същото време като Мики и Драган Николич Гаги. Гаврич обаче е арестуван в края на 2011 г. в ЮАР, след като е ранен при сблъсък с мафията, като бодигард и шофьор на краля на африканския подземен свят Сирил Бика.

След това Сърбия е поискала екстрадирането на Гаврич, което съдът в Кейптаун одобри през 2020 г., но това беше последвано от пледоария от страна на защитниците на Гаврич, а след това и от искането му да получи убежище в тази страна, което все още не е решено.

Има различни спекулации относно причините, поради които това решение се бави толкова много, но запознати смятат, че зад всичко стоят южноафриканските служби за сигурност, на които Гаврич в момента е полезен.

Що се отнася до Драган Николич Гаги, той е арестуван през 2008 г. във Виена, след което е екстрадиран в Сърбия и в момента е единственият излежаващ присъда за убийството на Аркан.

Междудругото, присъдата за тройно убийство в "Интерконтинентал" става окончателна през декември 2007 г. Тогавашният Върховен съд осъжда Добросав Гаврич на 35 години, а Милан Джуричич и Драган Николич получават по 30 години.

След убийството на Аркан последваха поредица от мафиотски убийства, организирани от „Земунския клан“ и отделни лица.

Михайло Улемек, бивш полковник от Сръбската доброволческа гвардия, е съгласен със сина на Манда, който вярва, че тогавашният държавен апарат и тайните служби са били обезпокоени от факта, че Аркан потенциално е можел да заплаши властта на тогавашния президент Слободан Милошевич.

"Гаврич не беше избран напразно, той работеше в полицията и беше толкова прецизен, че можеше да убие и муха в полет", казва Улемек. Д.

-----------------------------------------------------------------------------------------

Създаването на един звяр. Кой и как създаде Аркан, който разби дори доминацията на футболните колоси Цървена Звезда и Партизан

Желко Ражнатович-Аркан е роден на 17 април 1952 година в град Брежице, днешна Словения. Баща му е пилот от Югославската Народна Армия и възпитава Аркан по изключително суров начин.

На 20-годишна възраст Аркан заминава за Швеция. Там се занимава с дребни обири и склоняване към проституция, като е един от основателите на т.н. "югославска мафия" през 70-те в страната. Бяга в Белгия след първите проблеми с местните власти. През 1973 година се опитва да обере банка в Брюксел, за което е осъден на 10 години затвор. През 1979 година успява да избяга, прекарва няколко години в Австрия и Западна Германия, като извършва обири на бижутерски магазини, заобиколен от стари дружки.

При рутинна проверка в Швейцария е арестуван и вкаран в затвора, след като един от многото му фалшиви паспорти се проваля на чекинга. И оттам успява да избяга, а Интерпол вече го издирва.

Спасението е връщане в родината, въпреки че именно от там той бяга съвсем млад, за да търси "поле за развитие в Западна Европа". Вербуван е за сътрудник на репресивната тайна служба УДБА. Годината е 1983-та и блудният син най-сетне се прибира у дома.

Агентите на УДБА му гарантират, че няма да го предадат на европейските власти, а условието е той да стане доносник. Аркан се инфилтрира сред югославската ъндърграунд субкултура и помага в разбиването на различни дребни банди. Това му позволява да заеме мястото на дребните бандити в социалните низини на югославската столица и да положи основите на своята престъпна империя.

През 1990 година Югославия започва да се разпада. Ражнатович става основна фигура и в последвалите години на юговойните, а именно тук трупа и репутацията си, която и днес е страшничка. Той основава "Сръбската доброволческа гвардия" и фракцията "Тигрите на Аркан".

"Нямаше как да не се включа във войната. Аз съм сърбин и съм готов да умра за всяка кауза, която ще направи нацията ми по-силна", казва Аркан.

Заедно с "Тигрите" извършва зверства срещу цивилни хървати и бошняци. Обвинен е за общо над 80 убийства на граждани, изведени от населените места, в които живеят, и екзекутирани.

Любопитно е, че около и след края на тези конфликти, Аркан започва гангстерска война с останалите сръбски босове и бързо елиминира враговете си, за да се превърне в Дон Корлеоне на региона. Бизнес империята му расте, а богатството му е огромно.

ФК Обилич- Възход направен с рекет и кървави реки

Аркан обича футбола и е запален почитател на Цървена Звезда. Мечтата му е да си създаде собствен отбор, но това изисква много сериозни инвестиции и време. Поради тази причина той избира по-лесен вариант, като просто си купува вече съществуващ тим. Избира ФК Обилич. Скромен отбор от втората дивизия на сръбската футболна пирамида, който в цялата си история никога не е влизал в елита. Клубът е беден и престъпният бос го придобива изключително евтино, но никога не разкрива реалната сума. Това се случва през 1996 година.

"По-скъпо беше да си платя горивото за мерцедеса, отколкото да си купя Обилич. Не обичам да разкривам сделките си. Щом съм си купил отбор, мога да си го позволя. Обичам да си угаждам", шегува се Аркан.

Обилич има интересна история, която привлича Аркан. Отборът е създаден през 1924 година, като носи името на Милош Обилич, сръбски пълководец от 14-ти век, който е участник в знаменитата битка в Косово през 1389 година. Той е отговорен за убийството на османския султан Мурад Първи. През 1945 година клубът е забранен от комунистическите власти на Тито, защото носи националистическа символика. Възстановен е през 1954 година, но така и не успява да постигне нещо значимо.

"Отборът е малък, а аз ще донеса големите му успехи. Няма успехи на терена, но носи името на един наш светец", казва Аркан.

Годината е 1995-та, извършва се реформа на сръбската лига. Заради отцепването на Хърватия, Словения, Босна, става невъзможно отбори от трите републики да играят в състава на общото първенство. Това принуждава сръбската футболна федерация да запълни лигата със сръбски отбори от долните дивизии. Обилич попада в елита на сръбската футболна пирамида. Същинска целувка от съдбата.

Любопитно е, че стадионът на тима се намира срещу сградата на затвора в Белград. Шеговит намек за тежкото минало на собственика му.

Аркан е доволен. Без да полага усилия, получава отбор, играещ сред най-добрите в Сърбия. Това не го задоволява. Бившият военнопрестъпник е максималист и иска да постигне успехи във футболното си начинание. Проблемът на Обилич е, че съставът няма качествени играчи. Повечето футболисти са момчета от долните дивизии, които по странно стечение на обстоятелствата са се озовали в елита. Аркан иска да стимулира футболистите си. Той подарява по един автомат и мерцедес на всеки един от тях.

"Хубавата кола носи мотивация за живот, а с калашника могат да вземат колкото си пари поискат. Имаш ли заредено оръжие всички са ти в краката. На това се опитвам да науча футболистите си. Да не живеят по скучните правила на ежедневието", казва страховитият сърбин.

По това време идва ново предизвикателство. Аркан точно е купил Обилич, когато елитната лига на Сърбия е разделена на две групи - "А" и "Б". Изключително нелепо устройство на футболната система. Практически има две елитни дивизии. Пълна каша. Обилич технически се води в елита, но е поставен в група "Б". Мафиотът е бесен и взима нещата в ръцете си. Аркан заплашва съдии и противникови играчи, говори се за подкупи и уредени мачове. През 1996 година тимът печели своята група.

"Целта оправдава средствата. Аз съм готов да убия, но не и да приема поражението", казва президентът на клуба.

През сезон 1997-98 година Обилич прави дебют в най-високото ниво. Мнозина нямат очаквания към скромния отбор, защото подценяват мотивацията на собственика му. Аркан назначава специалиста Драган Окука за треньор, но това няма значение, защото ветеранът от войната използва мръсна стратегия. Противоречивият лидер е готов на всичко да спечели първенството. Доминацията на Партизан и Цървена Звезда е нарушена от силата на беззаконието, което върлува в Сърбия. За този сезон се разказват легенди, като Аркан започва тотална офанзива с всички познати, предполагаеми, но трудно доказуеми средства, за да пречупи грандовете. Същото се случва няколко години по-късно с Локомотив Пловдив - тим, който автоматично бива изкачен в елитната дивизия от ъндърграунд боса Георги Илиев-Главния, който прави втория по значимост отбор под тепетата (след гранда Ботев) шампион с редица нечестни средства и похвати.

По време на домакински мач срещу състава на Войводина, Обилич изостава с 0:1 в резултата. На полувремето Аркан влиза в стаята на съдиите с пистолет и "дипломатично" им подсказва какво трябва да направят. Главният арбитър дава доста спорна дузпа за Обилич, за да се постигне равенство, а в края на мача добавя 17 минути продължение, за да спаси живота си. Дългото добавено време носи победен гол за правилния тим.

Аркан дори пребива двама журналисти, които си позволяват да изкажат съмнение относно победите на Обилич. По това време страховитият военнопрестъпник е по-силен от Слободан Милошевич и самата сръбска държава.

Обилич печели първенството. Отборът постига 27 победи, 5 равенства и само 1 загуба. Завършва на първо място с 86 точки, пред по-качествените селекции на белградските грандове Партизан и Цървена Звезда. Исторически успех. Следват дни на големи банкети из Белград, организирани от Ражнатович, а в някои от тях се включват и шефове от федерацията - ясен знак, че случилото се не е изцяло заслуга на тези на терена.

"Аз пиша история. Показвам, че всяка мечта може да се сбъдне", казва Аркан. Успехът на Обилич изпраща тима в предварителните кръгове на Шампионска лига.

В първи кръг е победен исландският IBV, а във втори се изправят срещу Байерн. Германската машина няма как да допусне изненада, защото тук не играят "правилата", наложени в сръбския футбол от силовия бос. Баварците печелят първата среща с 4:0, а Обилич взима историческо равенство 1:1 като домакин. Това е първата и последна славна европейска вечер в историята на отбора.

Краят на кървавата приказка

На 15 януари 2000 година Аркан е убит в лобито на хотел "Континентал" в Белград. Логичен завършек на една житейска биография, изпълнена с насилие. Неговата смърт означава и фактически край на "проекта Обилич". Отборът е поет от съпругата му - фолкпевицата Цеца Величкович. Тя обаче няма интереси в областта на футбола и не инвестира време и пари в него.

Отборът тръгва надолу в спиралата на забравата. През сезон 2002-03 г. Обилич изпада във втора дивизия, а пет години по-късно отива и при аматьорите. През 2015 година Цеца обявява, че отборът прекратява състезателна дейност и спира да съществува.

Така приключва кратката история за единственият отбор, който наруши доминацията на Звезда и Партизан в сръбския футбол. Той бе символ на една епоха, в която силовите методи на хора, поставили себе си над закона, бяха достатъчни за титли и успехи.