Александър Йорданов: Борисов осъзнава, че сам дълго не можеш да управляваш

Премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов постепенно осъзнава, че сам дълго не можеш да управляваш, заяви една от знаковите фигури в СДС от миналото Александър Йорданов.

Поводът за коментара на Йорданов беше номинацията на президента Петър Стоянов, издигната от СДС по молба на Борисов, за конституционен съдия, на мястото на Венета Марковска.

Според Йорданов заявена в аванс подкрепа на ГЕРБ за кандидат на сините, е вид протегната ръка към старата десница, каза той в ефира на „Дарик".

„Независимо от критиките й към сегашната власт, дълг на старата десница е заедно с ГЕРБ да работи за следващо дясно-центристко правителство", коментира Александър Йорданов.

По неговите думи атаките срещу ГЕРБ стават много и разнопосочни, а срещу личността на премиера Борисов още повече.

„Мисля, че той си е дал сметка, че в този момент би било недобър политически ход, ако отново излезе с тезата, че понеже ГЕРБ е спечелил изборите и те са мнозинство, те могат да наложат някаква своя кандидатура", коментира Йорданов.

Според него Борисов постепенно е осъзнал, че избори можеш сам да спечелиш, но дълго да управляваш сам не можеш.

„Може би след следващите избори още по-ясна ще му стане тази политическа истина", коментира още Йорданов.

Според него СДС трябва да погледне по-трезво действителността в България и да си отговори на въпроса иска ли БСП отново да формира следващото правителство на България или би направила компромиса да подаде ръка на ГЕРБ.

Политиката е изкуство на диалога и старата десница заедно с ГЕРБ трябва да намерят някакъв модус на взаимните си интереси, да си вземат някоя и друга горчива дума назад и СДС да потърси възможност заедно с ГЕРБ да формират евентуално мнозинство, смята още Йорданов.

„България тогава ще има ясно дясно-центристко правителство", завърши той.

Кандидатурата на президента Петър Стоянов за конституционен съдия е толкова безспорна, че не може да се говори за сделка между СДС и ГЕРБ, заяви по-рано във вторник лидерът на СДС Емил Кабаиванов.

Бившият син депутат Едвин Сугарев пък заяви, че е очевидно, че СДС в този си вид и с този си ръководител има намерение да бъде патерица на ГЕРБ и се опитва да прави този тип услуги.

Това демонстрирало, че ГЕРБ показват, че уж не държат да има техен човек в КС, опитвайки се да „изтрият срама от лицата като великодушно предоставят избора на СДС", смята Сугарев.

Кабаиванов е убеден, че ще получи широка подкрепа в парламента заради качествата на Стоянов и безспорния му авторитет, каза синият лидер, цитиран от БНР.

Според него СДС в момента не мисли за резервен вариант. Президентът Стоянов е казал, че трябва да уведоми международните партньори, с които работи, и че съзнава голямата важност на тази номинация.

До номинацията на СДС се стигна, след като в понеделник министър-председателят Бойко Борисов предложи на СДС, като най-стара дясна партия, да номинира свой представител в КС, като обеща подкрепа за него от депутатите на мнозинството.Премиерът каза още, че няма нищо против номинацията да е на Синята коалиция, стига да бъде избран „най-добрият и най-достоен за конституционен съдия".

От своя страна ДСБ обявиха, че няма да участват в процедура по избор на нов член на Конституционния съд от квотата на парламента без отмяна на предишното решение на Народното събрание.

Тъмносините са убедени, че без отмяна на решението на парламента за избор на Венета Марковска, единственото, което ще се постигне, е задълбочаване на конституционния проблем.

До кризата, която някои определят като институционална, дори конституционна, се стигна, след като президентът Росен Плевнелиев си тръгна от церемонията по полагане на клетва от конституционните съдии миналата седмица.

Тогава дъжавният глава обясни, че няма да присъства на полагането на клетва на съдия Венета Марковска като конституционен съдия, след като първите трима, избрани за конституционни съдии, положиха клетва - Георги Ангелов, Борис Велчев и Анастас Анастасов.

Така Венета Марковска не успя да положи клетвата си, защото в Закона за КС е записано, че клетвата се полага само в присъствието на президента.

Оттеглянето на президента се случи за първи път и е прецедент в историята на Конституционния съд от 1991 година, когато е основан.

На 31 октомври без дебати депутатите от ГЕРБ, независими депутати, от ДПС и някои от Коалиция за България избраха зам.-председателя на парламента Анастас Анастасов и Венета Марковска, зам.-председател на ВАС, за членове на Конституционния съд от парламентарната квота.

След избора Европейската комисия обяви, че може да изготви допълнителен доклад за правосъдието и вътрешните работи в България и преди края на следващата година.

Предупреждението дойде именно по повод новите съдебни назначения. От ЕК посочиха, че е имало сериозни съмнения за търговия с влияние и корупция по отношение на един от кандидатите.

На заседание на правната парламентарна комисия от 16 ноември се реши, че ще се предложи Народното събрание да открие нова процедура за избор на съдия за попълване на квотата на Народното събрание в Конституционния съд, която да продължи до 30 ноември.

На 12 декември пък ще се проведе изслушването на кандидатите в правната комисия, а на 19 декември ще бъде гласуването в пленарна зала.