Всяка 4-та продажба в България – в сивия сектор

Една четвърт от реалните продажби в България се укриват, показва изследване на Асоциацията на индустриалния капитал.

Според работодателите от 11 бранша в държавната хазна постъпват данъците за три четвърти от реализираните продажби, предаде БТА.

Сивият сектор в икономиката е намалял с 5,4% през последните две години, установили експерти на асоциацията.

Според изследването неформалната икономика през 2010 г. е била 42,2%, а сега е 36,8%.

Налице е разместване в „сивотата“ на браншовете, твърди Бойко Недялков, заместник-председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Ако през 2010 г. строителството, туризмът и здравеопазването са били с най-високи нива на сиви практики, то сега с най-много нарушения са браншовете електротехника и електроника, парфюмерия, козметика и полиграфия.

Там според изследването са най-високи показателите на укриване на печалби, нефактуриране на сделки, контрабанден внос и износ, доплащане на ръка и неиздължаване на пълния размер социални и здравни осигуровки.

Преструктурират се и нарушенията на трудовото законодателство. През 2012 г. в сравнение с 2010 г. са намалели случаите на полагане на труд без договор.

Докато преди две години те са били 28,4%, сега относителният им дял е спаднал на 22,2%. Вместо без договор сега често се работи с фиктивни клаузи, сочи изследването.

Контрактите дефинират определен предмет на дейност и фиксират заплащане за труда близо или малко над минималния осигурителен праг.

Така формално се спазва изискването трудовите отношения да се закрепват с договор, но отново присъства сив елемент, защото на работника се заплаща и на ръка, като сумата не се облага с данъци.

Намаляват случаите на заплащане под минималното за съответния бранш, установили още от АИКБ.

Вече и два пъти по-рядко не се издават финансови документи и не се осчетоводяват извършени операции. Една четвърт от работодателите систематично нарушават финансовата дисциплина, твърди изследването.

За бизнеса става все по-трудно да оперира в стагниращата обща среда и затова се увеличава рискът за единични нарушения, сочи още изследването.

Въвеждането на мярката за свързване на касовите апарати с НАП е дало първите видими резултати за изваждане на оборотите на светло, смятат от АИКБ.

Трайна е и тенденцията за увеличено събиране на ДДС. Ако преди две години според 17,9% от собствениците на фирми неплащането на ДДС е било много рядко срещано явление, то тази година това мнение споделят 47% от тях.

АИКБ установява позитивна тенденция и в ограничаването на практиката за неплащане на данъци, акцизи и мита. Явлението е вследствие на предприетите сериозни мерки от страна на държавата за по-силен превантивен контрол върху дейността на икономическите субекти и впоследствие - върху отчитането на годишната им дейност, твърдят анализаторите.

Успоредно с това за последните две години три пъти е намалял (от 31,2% на 14,8%) делът на работодателите, оценяващи предпочитанието към кешови разплащания като често срещано явление в българския икономически живот.

Основните причини за прилагане на сиви практики според мениджърите са множество и тежки за обслужване административни изисквания, недостатъчни публични услуги, съкращаване на работни места, повишаване нивото на безработица, ниски нива на заплащане на труда у нас и др., твърдят експертите.

Според тях все още е силно желанието да се надхитри законът и да се избегнат административните формалности.

Непроменено обаче остава административното бреме и дефицитите в предлагането на публичните поръчки.

В съчетание с относително ниския данъчен морал на населението се създават достатъчно силни нагласи за нарушаване на легитимните правила, обобщи Станислава Симеонова, консултант в АИКБ.

Асоциацията на индустриалния капитал е подготвила предложение със 130 мерки, които да се осъществят чрез законодателни и административни промени на национално ниво за стимулиране на „светлия“ бизнес.