Филмовата общност иска актуализиране на субсидията за кино

Българската филмова общност, водена от разбирането и убеждението, че законите в Република България трябва да се спазват, напомня, че Законът за филмовата индустрия не се изпълнява в рамките на бюджет 2013, заявяват в писмо до институциите от общността.

„Предвидените средства в държавния бюджет за 2013 г. по първостепенния разпоредител с бюджетни кредити – Министерство на културата, са в размер на 12 700 000 лв. – на практика в разрез с чл.17 от Закона за филмовата индустрия и в разрез със схемата за държавна помощ, нотифицирана от Европейската комисия – SA.30569(NN33/2010), както следва: 2013 г. – 17 200 000 лв.; 2014 г. – 18 920 000 лв.; 2015 г. – 20 812 000 лв.; 2016 г. – 22 893 000 лв.; 2017 г. – 25 183 000 лв. Неизпълнението на Закона за филмовата индустрия с 4 500 000 лв. само за 2013 г. поставя под въпрос устойчивото развитие на БЪЛГАРСКАТА ФИЛМОВА ИНДУСТРИЯ.

Разминаването между потребностите на българската филмова индустрия - творческия потенциал на поколения кинематографисти и насочването на бюджетен ресурс към българското кино най-ярко може да бъде илюстриран с проектните сесии към ИА „Национален филмов център“: Кандидатстващи на I-вата сесия за игрални филми през 2013 г. са 85 проекта, а средства могат да бъдат отпуснати едва за два-три игрални филма.

Тази тенденция ясно може да бъде проследена и в последните няколко години на сесиите в ИА НФЦ. Такъв дисбаланс ще има трайно негативни последици в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен аспект. Но налице са сериозни аргументи за изпълнение на Закона за филмовата индустрия и насочване на допълнителен бюджетен ресурс и поради силни икономически аргументи и вътрешносекторна икономическа логика:

До този момент филмовата индустрия беше разглеждана като сектор, който получава субсидии и има „съмнителен“ икономически принос, а немалко бяха и гласовете, че такъв изобщо няма и държавата единствено излива няколко милиона годишно, без да има икономически ефект. Мотив за подобни твърдения относно публичните субсидии бяха културни и социални ефекти, които стимулираха в различни години увеличаване или респективно - намаляване на публичните средства. За първи път обаче филмовата индустрия доказва, че към културната и социалната й „ефективност“ бихме могли да добавим и икономическа.

И нещо повече, устойчивото развитие на сектора, вътрешната му логика и динамика на развитие и поради спецификата на дългия оборот на вложените средства не подлежи до такава степен на сътресения, външни на средата и то в периода 2008-2011 – години на сериозна икономическа криза.

Икономическите доказателства, че филмовата индустрия мултиплицира получените публични средства, генерира по-висока заетост, ръст на добавената стойност към БВП, оборота и т. н. поставя сектора като един от водещите за културните и творческите индустрии. А известно е, че държавите, които разчитат на устойчив икономически растеж, дълготрайно инвестират в сектори с потенциал, които да генерират добавена стойност за икономиката като цяло.

Българската филмова общност настоява за незабавно актуализиране на държавната помощ за българската филмова индустрия с 4 500 000 лв., което ще позволи устойчивото развитие на българското кино и използване на потенциала му за икономическо развитие на България.

Настояваме за преподписване на тристранното споразумение между Министерството на културата, Комисията по култура, гражданско общество и медии и гражданските и творческите организации, както и протокол-споразумението за целенасочена културна политика в Българската филмова индустрия“, заявяват кинаджиите.