Незабравими срещи с изкуството в новата книга на Соня Александрова

Уважаеми читатели, можете да се запознаете с новата книга на Соня Александрова. Повече от двадесет и три години впечатления се изливат на страниците й. Младата авторка провокира интереса към прекрасната Италия, видяна през нейните очи.

Незабравими срещи с изкуството на родината на Ренесанса и неговите създатели. Откровения на български творци и интелектуалци, посетили и живеещи в Италия. Неслучаен е интересът на авторката към най-стария кинофестивал, този във Венеция. Словесна снимка на мигове от италианската политическа сцена.

Книгата можете да намерите най-вече в книжарниците на „Хеликон“.

СОНЯ АЛЕКСАНДРОВА, родена на 18 август 1956 г. в София, е филмов критик и историк. Завършва кинознание във ВИТИЗ (1980). Десет години работи в България като редактор на киностраници във вестниците „Поглед“, „Вечерни новини“ и „Отечествен фронт“; преподава кино във Великотърновския университет.

От 1990 г. живее в Италия, откъдето пише за кино, театър и култура в италианския и българския периодичен печат (вестниците „Култура“, „Стандарт“, „Дума“, „Република“, „Труд“ и др., списанията ЛИК и „Кино“).

В един декемврийски следобед прословутият фонтан Ди Треви изведнъж замлъкна. Черно знаме покри мраморните статуи, докосвани от Мастрояни в „Сладък живот”. Непознат младеж засвири с флейта познат мотив на Нино Рота от „Осем и половина”. Тежкото мълчание се разцепи от аплодисменти… …Когато Рим се сбогуваше със своя Марчело, водата вече отново бликаше от фонтана Ди Треви.

Пучини вижда в киното нов инструмент, за да обезсмърти себе си „жив и в движение”. Показан е сам и с типичните си навици, поведение и пози - като очарователен денди, пушач и ловец, любител на коли, на природата, на спокойствието на езерото, на хубавите жени, гений на музиката. Вероятно той е бил най-често фотографираният композитор сред съвременниците си.

Масимо Грамелини, зам.-главен редактор на в. „Стампа“, за филма „Сбогом, мамо“: „...българската критичка Соня Александрова... в своя вестник с провокационното име „Култура“ определя филма като „подигравка и обида за българското кино“...