Иван Нейков: Докато има ниски доходи, съществува риск от социално осигуряване към подпомагане

Иван Нейков е председател на Управителния съвет на Балканския институт по труда и социалната политика. Той завършва право в СУ „Св. Кл. Охридски“ и до 1990 г. работи като инспектор-юрист в Главната инспекция по труда. Между 1990 и 1997 г. последователно е завеждащ правен отдел в КНСБ и в същото време е заместник-председател на синдиката. През 1997 г. е назначен за министър на труда и социалните грижи в служебния кабинет на Стефан Софиянски. Остава начело на министерството, което се преименува на Министерство на труда и социалната политика, в последвалото правителство на Иван Костов.

- Г-н Нейков, как възприемате мерките в предложената промяна в Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя?

- По принцип това е правилната посока на развитие на този инструмент, да се увеличава размерът на обезщетението. Разбира се, това е на базата на дължимите заплати. В случая ще има едно по-справедливо обезщетение за работника, когато работодателят му е в несъстоятелност. От друга страна обаче, големият проблем не е толкова в броя заплати, на които ще има право работникът при ненесъстоятелност на работодателя.

Всъщност проблемът се състои в това, че нямаме традициите в обявяването на една фирма, предприятие и въобще работодател, в несъстоятелност. Практиката в България сочи, че последното от живите предприятия във фактическа несъстоятелност е НЕК, което беше обявено от министъра на икономиката. Това не се превръща в правен факт, ние продължаваме да заобикаляме закона и оттам не намалява броят на хората, които чакат да си получат заплатите. Имаме инструмента, но не го използваме, защото не стигаме до обявяване на несъстоятелност на предприятието.

- Как биха се създали такива традиции?

- Това може да стане, като спазваме закона. Законът казва, че е достатъчно само няколко седмици едно предприятие да не може да си плати задълженията, било към работниците или доставчиците, за да бъде стартирана процедура по несъстоятелност. След стартирането на тази процедура работникът може да си получи неплатените заплати от съответния осигурителен фонд.

Когато ние не обявяваме тази процедура, всъщност пречим на работника да си получи възнаграждението.

- Как може да се постигне този ефект да няма пренос на лица от социално осигуряване към социално подпомагане?

- Това ще се получи с големи заплати и големи пенсии. Докато те са ниски, много хора ще стоят на ръба на социалното осигуряване и много лесно ще преминават в социалното подпомагане.

Огромна част от хората, които получават социално подпомагане под формата на енергийни помощи, са пенсионери, които имат ниски пенсии, или са хора с ниски заплати и разбира се, безработни. Докато имаме висока безработица и ниски доходи, този риск за преминаване от осигуряване към подпомагане съществува.

- Стана ясно, че в предложените промени се предвижда увеличаване на гарантираните вземания от 3 на 6 начислени и неизплатени работни заплати. Как това ще се отрази на бюджета?

- Няма да се създадат проблеми в това отношение и причините са две. На първо място, този Фонд за вземанията на работниците при несъстоятелност на работодателя има достатъчно акумулирани средства.

От друга страна, няколко десетки са фалитите годишно, които се регистрират. Мисля, че не надхвърлят дори 200-300 броя.

- В промените се предвижда и увеличаване на максималния размер на гарантираните вземания на работниците и служителите от 1000 на 1200 лв. Как обаче хората ще могат да си потърсят правата за дължими суми над тези?

- Това може да стане само по съдебен ред. Осигурителната система и Фондът за гарантиране на вземанията спестяват времето и средствата, които трябва да се дадат за съдебната защита. Тези гаранции и това обезщетение имат лимит. Ако на работника се дължат заплати, по-малко от тавана като брой и размер, предвиден във Фонда, той може да си ги получи директно от там.

Ако обаче му се дължат повече пари, тогава разликата над гарантираните средства от Фонда трябва да си я търсят по съдебен път.

- Има ли мерки, които биха били резултатни, но не са предвидени в предложените промени в закона, и какво бихте допълнили Вие?

- Въпрос на преценка е какъв да бъде таванът. Всяка държава, която притежава такъв инструмент, поставя ограничение. Няма как да няма такова.

По-скоро ефект ще е налице тогава, когато стриктно се изисква спазването на Търговския закон, който предвижда при какви ситуации трябва предприятието, работодателят, дори сам да поиска обявяването си в несъстоятелност. Ето това всъщност не се прави в България и то представлява проблем.

- Ако се приемат тези промени, как според Вас ще се отразят те на протестите в страната?

- Мисля, че няма да има какъвто и да било ефект върху протестите. Хората, които са на улицата, не са хора от предприятия, които са обявени в несъстоятелност.