НЦИОМ: 55% не одобряват, че ГЕРБ ще е в НС само за Изборния кодекс

Парламентарната група на ГЕРБ обяви, че ще присъства в Народното събрание само когато се обсъждат промени в Изборния кодекс. Тази позиция е одобрявана от 29% от българите, 55% обаче не я подкрепят.

Това сочи редовното изследване на НЦИОМ през юли месец за обществено политическите нагласи. Оценките на гражданите по този въпрос са разделени по политически признак. Позицията на своята парламентарна група подкрепят близо 70% от избирателите на ГЕРБ. Над 80% от избирателите на Коалиция за България обаче не одобряват поведението на парламентарната група на ГЕРБ. Неодобрението към поведението на ГЕРБ в парламента е по-висок дял от одобрението й сред симпатизантите на останалите партии, в това число и на извънпарламентарните, съобщи БГНЕС.

Държавният глава Росен Плевнелиев е най-одобряваният български политик към 10 юли 2013 г. 54% от българите одобряват работата му, а 35% не я одобряват. За последните месеци не регистрираме съществени промени в рейтинга на президента.

42-рото Народно събрание започва работата си с 26% одобрение и с 65% неодобрение. За сравнение – стартовият рейтинг на 41-вото Народно събрание през август 2009 година е 42% одобрение и 33% неодобрение. 40-ото Народно събрание започва работа с 23% одобрение и 60% неодобрение. 39-ото Народно събрание получава 37% одобрение и 23% неодобрение в началото на мандата си. 38-ото Народно събрание получава 37% одобрение и 31% неодобрение през май 1997 г. От данните е видно, че 42-рото Народно събрание получава най-високо стартово неодобрение в сравнение с предходните състави на парламента. Стартовото одобрение на настоящия парламент обаче е с няколко процента по-високо от това на 40-ото Народно събрание.

Председателят на 42-рото Народно събрание Михаил Миков е одобряван от 28% от пълнолетните българи, а неодобрението към работата му възлиза на 49%. За сравнение – стартовото одобрение за председателя на 41-вото Народно събрание Цецка Цачева възлиза на 32%, а неодобрението е 14%. Председателят на 40-ото Народно събрание Георги Пирински започва работата си с одобрение от 38% и неодобрение от 30%. Проф. Огнян Герджиков, който оглавява 39-ото Народно събрание, получава 36% одобрение и едва 6% неодобрение. През първия месец от работата на 38-ото Народно събрание неговият председател Йордан Соколов има одобрение от 40%, а неодобрението му възлиза на 19%.

Сред лидерите на парламентарните групи в 42-рото Народно събрание най-високо е одобрението за председателя на ПГ на ГЕРБ Бойко Борисов – 34%. Неодобрението за дейността му възлиза на 58%. В сравнение с края на месец април Бойко Борисов е загубил 4% одобрение и е добавил 7% неодобрение. Лидерът на ПГ на Коалиция за България Сергей Станишев запазва без промени както одобрението, така и неодобрението към дейността си в сравнение с края на април. Към 10 юли работата му одобряват 27% от българите, а 65% не я одобряват. Председателят на ПГ на ДПС Лютви Местан е одобряван от 16% от интервюираните – дял с 6% по-висок в сравнение с април 2013 г. Волен Сидеров е одобряван от 8% от българите, дял с 6% по-нисък от рейтинга на председателя на ПГ на „Атака“ от април 2013 г.

С 11 процентни пункта нараства одобрението за работата на полицията за последните месеци – от 36% на 47%. Одобрението към тази институция е по-висок дял от неодобрението. Към 10 юли 2013 г. регистрираме ръст от 9 пункта в доверието към прокуратурата в сравнение с края на февруари. Сега тази институция е одобрявана от една четвърт от българите. Без промени в сравнение с април остава одобрението към главния прокурор Сотир Цацаров – 41%, заявяват от НЦИОМ. Без значителни промени в сравнение с февруари остава и одобрението към съда – 19%.

Правителството на Пламен Орешарски започва работата си с 32% одобрение и с 59% неодобрение. За сравнение – кабинетът на Бойко Борисов получава 51% одобрение и 20% неодобрение през първия месец на своята работа. Правителството на Сергей Станишев получава в началото на своя мандат 29% одобрение и 50% неодобрение. Кабинетът на Симеон Сакскобургготски в началото на работата си се ползва с одобрението на 54% от българите, като неодобрението е само 11%. Правителството на Иван Костов получава 60% одобрение и 24% неодобрение през юли 1997 г.

Министър-председателят Пламен Орешарски се ползва с одобрението на 37% от българите. Неодобрението му възлиза на 51%. От тези данни е видно, че стартовият рейтинг на премиера е по-висок от този на оглавявания от него кабинет. Пламен Орешарски към момента привлича и симпатии на избиратели извън БСП и ДПС.

За сравнение – министър-председателят Бойко Борисов през първия месец на управлението си получава 69% одобрение и 11% неодобрение. Сергей Станишев започва своята работа като министър-председател с 40% одобрение и 36% неодобрение. Симеон Сакскобургготски в началото на управлението на НДСВ е одобряван от 68% от българите, а неодобрението му е едва 6%. Стартовият рейтинг на Иван Костов като премиер е 59% одобрение и 25% неодобрение.

Според 30% от участвалите в изследването основен приоритет в законодателната дейност на 42-рото Народно събрание е социалната политика. Хората смятат, че трябва да бъдат предприети промени в действащите закони, така че да не се увеличава повече възрастта за пенсиониране; да бъде върнато швейцарското правило за индексиране на пенсиите; да има по-голяма прозрачност за свободните работни места; да се отпуснат помощи на повече хора за енергийни нужди; да се увеличат обезщетенията за майчинство и детските надбавки. За законови промени в социалната сфера настояват предимно най-възрастните респонденти, нискообразованите, бедните, жителите на малките градове и селата, както и етническите турци и ромите.

23% от интервюираните смятат, че важна задача в законодателната дейност на парламента са промените в Изборния кодекс. Хората изброяват редица необходими според тях промени като: да се промени типът на избирателната система – от пропорционална да се премине в изцяло мажоритарна или в смесена избирателна система; да се създаде законова възможност за отзоваване на неработещи народни представители; да се премахне възможността един български гражданин да бъде народен представител повече от два мандата; да се намали броят на депутатите в парламента; да се премахне депутатският имунитет; да се намали прагът за влизане в парламента; да се въведат облекчени условия за регистриране на независими кандидати за народни представители; гласуването да стане задължително и да се въведе образователен ценз за упражняване на правото на глас. Подобни позиции отстояват най-вече хора на възраст между 40 и 59 години, високообразовани респонденти и хора, живеещи без лишения.

12% от пълнолетните българи са на мнение, че са необходими законодателни промени в областта на здравеопазването. Такива промени са: улесняване на достъпа до специализирана медицинска помощ – да има повече направления от личните лекари към медицински специалисти и да има повече лекарства, заплащани от НЗОК. Законодателните промени, облекчаващи условията за развитие на бизнеса с цел осигуряване на повече работни места, трябва да бъдат приоритет в дейността на парламента според 12% от попадналите в извадката.

С по-малки относителни дялове хората споменават и следните приоритетни според тях задачи в законодателната дейност на Народното събрание: приемане на пакет от икономически закони за извеждане на страната от кризата (8%); промени в Закона за енергетиката, които да гарантират промяна в принципите на ценообразуване на електроенергията и да осигуряват по-строг контрол върху енергоразпределителните дружества (6%); промени в Наказателния кодекс, чрез които борбата с битовата и организираната престъпност да стане по-ефективна (5%); промени в Закона за висшето образование – промяна на системата за прием във ВУЗ, както и отделяне на повече внимание на студенти със специални образователни потребности (5%); промени в Закона за съдебната власт – въвеждане на изборност за висшите служители в съдебната система (4%); законодателни промени, улесняващи борбата с корупцията във властта (4%).

23% от интервюираните не могат да посочат нито една приоритетна задача в законодателната дейност на 42-рото Народно събрание. За разлика от експертите юристи, които посочват промени в конкретни закони и нормативни актове, интервюираните в настоящото изследване пълнолетни български граждани съсредоточават своите очаквания в посока на законодателни промени, гарантиращи подобряване на материалното положение на населението и на страната като цяло. Хората очакват Народното събрание и държавата да им осигурят по-добър живот, социални придобивки и гарантирани доходи.

Когато става въпрос за приоритетите в работата на парламента, общото в мненията на юристите и на пълнолетните български граждани са очакванията за промени в Изборния кодекс. И за двете изследвани съвкупности най-важната промяна в този закон е въвеждането на мажоритарна или смесена система в изборния процес.

Според пълнолетните български граждани приоритетите в работата на правителството са сходни с тези на Народното събрание, като основният акцент е подобряване на социално-икономическата обстановка в България. Според 19% от интервюираните първостепенна задача на кабинета е подобряването на българската икономика. Други 13% са на мнение, че правителството трябва да работи за подобряване на жизнения стандарт на населението и за подобряване на благосъстоянието на нацията като цяло.

Социалната политика като приоритет е посочена от други 13% от респондентите. С дялове от по 11% следват здравеопазването и правосъдието. По 6% от интервюираните поставят на първо място в работата на правителството цялостно подобряване в сферите на образованието и на селското стопанство. С малки дялове от по 3% са посочени още сферите: енергетика, финанси, усвояване на средствата от ЕС, транспорт и регионално развитие.

Към 10 юли 2013 година 58% от пълнолетните българи подкрепят протестите срещу кабинета „Орешарски“, а 42% не ги подкрепят. По-висока подкрепа за протестите срещу кабинета регистрираме сред хората на възраст до 49 години, сред висшистите и сред хората с жизнен стандарт около и над средния. 67% от столичаните подкрепят протестите срещу кабинета. Подкрепа за протестите декларират и 57% от жителите на градовете - областни центрове, както и 65% от жителите на малките градове. 52% от жителите на селата не подкрепят протестите.

Сред онези, които не подкрепят протестите, се срещат най-често възрастни хора над 60 години, респонденти с основно и със средно образование, жители на селата и представители на етническите малцинства. 37% искат правителството да подаде оставка веднага. На тази позиция по-често застават хора на възраст до 39 години, хора с по-висок от средния жизнен стандарт, столичани и жители на малките градове. За бърза оставка на кабинета се обявяват 42% от столичаните, 40% от жителите на градовете - областни центрове, 44% от живеещите в малките градове и 27% от хората, които живеят в селата.

23% искат оставка на кабинета „Орешарски“, като не настояват това да се случи незабавно. Вероятно тази позиция се аргументира с идеята „нека първо да се свърши най-неотложното“. По-често от останалите такъв отговор дават хората на възраст между 40 и 49 години. 30% са на мнение, че правителството не трябва да подава оставка. Това е мнението на най-възрастните респонденти над 60 години (48% от тях), на интервюираните с основно и по-ниско образование, на живеещите с големи лишения и на жителите на селата (38% от тях). Половината от интервюираните, които посочват, че не са доволни от изборните резултати, искат кабинетът да подаде оставка веднага.

47% от българите твърдят, че за страната ще е по-добре, ако се проведат предсрочни парламентарни избори, а 35% са на мнение, че е по-добре правителството да изкара мандата си докрай. За предсрочни парламентарни избори по-често се обявяват хората на възраст между 18 и 49 години, респондентите с висше образование (55% от тях), интервюираните със среден и с по-висок жизнен стандарт, жителите на столицата (59% от тях) и на малките градове (54% от тях).

24% от всички българи са удовлетворени от резултатите от парламентарния вот на 12 май 2013 г. Доволни от изборните резултати са 69% от избирателите на ДПС и 53% от поддръжниците на Коалиция за България. 62% от участвалите в изследването твърдят, че не са удовлетворени от резултатите от парламентарните избори. Недоволни от изборните резултати регистрираме главно в две възрастови групи – сред хората на възраст между 30 и 39 години и сред тези между 50 и 59 години. Над средното е и неудовлетворението от вота сред респондентите с висше образование, сред хората със среден и с по-висок жизнен стандарт, сред жителите на столицата (71% от тях), сред живеещите в малките градове (69% от тях) и сред 63% от живеещите в градове - областни центрове. 82% от привържениците на ГЕРБ не са доволни от резултатите от парламентарните избори. Силно е неудовлетворението от резултатите от вота и сред избирателите на политическите формации, които останаха извън парламента.

Две трети от българите посочват, че за тяхното бъдеще (учене, работа или бизнес) е важно кой управлява страната. 26% не виждат връзка между намеренията и плановете си и това кой е на власт. По-често отговарят, че плановете им за бъдещето зависят от това кой управлява страната хората на възраст между 40 и 49 години (70% от тях), респондентите със стандарт на живот около средния (69% от тях) и жителите на столицата (69% от тях). Връзка между намеренията и плановете си и това кой управлява страната не виждат хората на възраст над 60 години, нискообразованите и бедните.