Божидар Димитров: Столицата на одрисите е била на Кози грамади

Комплексът в местността Кози грамади е столицата на одриското царство, заяви Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, чиято експедиция разкопава обекта четвърто лято, съобщава в. "Марица".

"Археолозите откриха светилище в пределите на античния паметник, преди това разкриха голям тракийски храм и светилището на Зевс и Хера. Екипът на доц. д-р Иван Христов проучва замъка на владетеля. С това информацията за поселището, управлявано от богат цар, се затваря", обяснява откритието си Божидар Димитров.

В четвъртък, 15 август, на хълма Кози грамади той ще доведе заместник-министъра на културата Велислава Кръстева, за да се похвали с находките.

Кози грамади е част от античен групов паметник - своеобразен планински резерват на площ от 61 хектара, на хълм - столица на одрисите, които са обединявали тракийските племена в царство от реките Вардар и Струма до Дунав, между Черно, Бяло и Мраморно море.

В родния Мачу Пикчу историкът намира неоспорими доказателства, че центърът на това голямо царство е точно на Кози грамади. Градежът навсякъде е масивен каменен - еднакъв в района на Старосел и Средна гора.

"Траките са използвали обработени каменни блокове, покривали са с керемиди от коринтски тип, а олтарите са изграждали с камък и глина. И цялото светилище в древността е било оградено от масивна каменна стена. За да е имало нужда да бъде пазено селището в античността, значи е имало богатства", обяснява Димитров.

От миналата седмица археолозите разкриват стена, дебела два метра и изградена от масивни блокове, тежащи на места до половин тон и перфектно обработени. Такава изработка е рядко срещана. Навсякъде в Тракия, в Севтополис - столицата на Севт III, която се намира под дъното на язовир “Копринка” до Казанлък, стената е на примитивна каменна основа с кирпичена настройка, аргументира се директорът на НИМ.

"На Кози грамади крепостните стени на толкова голяма височина - 1000 метра, са истински образец на фортификация за Елинистическата епоха. Има крепостна стена и от запад, и от изток, а от север и от юг свещеното пространство е защитено от скали", допълва доц. Христов.

В най-високата част на върха археолозите откриха голямо светилище от 3-4 век преди Христа, преустроен заедно с изграждането на одриската владетелска резиденция в подножието на хълма. Светилището на съседния скалист връх Сборови грамади пък доказва тезата на Божидар Димитров, че в тази част на планината е имало голямо култово средище, каквото може да си позволи голям владетел.