Бежанците не са туристи!

Вътрешният министър Цветлин Йовчев успокои, че участието на България в бъдещи военни действия в Сирия не е на дневен ред. Но евентуална бежанска вълна при ескалация на напрежението в размирната държава със сигурност няма да подмине страната ни.

Българският еврокомисар Кристалина Георгиева заяви, че не очаква бежански поток и че ЕС има пълна готовност да реагира. Въпреки това МВР започна да оглежда сгради, които могат да се използват за временни убежища, както и да търси пари за ремонт на такива помещения. Към момента капацитетът на бежанските центрове в страната е изчерпан.

В България прииждат бежанци от две години, но осигуряването на условия за нормалния им живот никога не е стояло на дневен ред. Свидетели бяхме на бунт в бежанския лагер от затворен тип в Бусманци, на репортажи за нечовешките битови условия във временните убежища, а отговорът все беше, че няма пари.

И ЕС, и Червеният кръст обаче дават пари за бежанците. Просто темата „човешки права“ у нас винаги е звучала като глезотия, която отклонява вниманието от „сериозните ни проблеми“. След изказването на министър Йовчев, че при задълбочаване на конфликта в Сирия в България могат да дойдат от 6 до 10 000 бежанци, форумите в интернет гръмнаха от публикации на загрижени „граждани“, че бежанците ще донесат тероризъм, ще изядат данъците им и че няма да могат да пускат децата си на улицата.

Бежанците не са туристи, това са хора, които бягат от глада и войната. Те тръгват без багаж, без пари, понякога без документи и без надежда за каквото и да било бъдеще. Трябвало е да бягат, за да опазят човешките си права, да спасят живота си и този на децата си. Те имат нужда от шанс и могат да станат активни и продуктивни членове на обществото, а не бреме.

Тези хора искат да спасят живота си. Толкова! Оплакваме се, че не ни искат в Шенген, че Великобритания не ни иска, че богатите страни по принцип не ни искат. Нали искаме отворени граници, нали искаме права?!

Защо тогава не сме склонни да подадем ръка на онези, които имат най-голяма нужда? Искаме да сме граждани на света, но погледът ни стига до портата на дома ни.

От началото на конфликта в Сирия 2 милиона души са напуснали страната, а броят им непрекъснато се увеличава. Кристалина Георгиева съобщи, че близо 7 милиона души се нуждаят ежедневно от хуманитарна помощ, като в голямата си част това са жени и деца.

Е, в Европейския съюз сме, щем не щем, ще се наложи да сме съпричастни.