„Берлинска” ли ще е стената по границата ни с Турция?

Изграждаме защитна стена заради бежанците по границата ни с Турция. Целта е да насочим нелегалните мигранти към граничните пунктове, от където те легално да влизат в страната и да кандидатстват за статут. Изглежда целта е по-иначе да легализираме нелегалните …! Оказва се обаче, че издигането на защитна стена на това място, първо не е случайно и второ не е за първи път. При едно от нападенията на славяни през 512 г., те достигнали почти до стените на столицата на Византия - Константинопол.

Това принудило византийския император Анастасий I да издигне така наречената Дълга стена, за която хронистът Йоан Зонара от ХII век пише, че била създадена, за да защити столицата от “варварските” нашествия. Тя била дълга 70 км. и се простирала в източния край на Тракия, от море до море. Това е първата стена, или укрепена линия по тези земи. Много по-късно, по времето на комунистическото управление, тук е изградена така наречената укрепена линия “Крали Марко”.

По нея бяха разположени станалите популярни у нас “майбахове”. Всъщност това са немски средни танкове “PzKpfw ІV”. Те се намират от село Факия край Грудово, през Свиленград, чак до Благоевград. Идеята е била огневи точки, над 300 на брой, да се използват за възпиране на първия атакуващ удар от тогавашните ни идеологически врагове Гърция и най-вече Турция. Целта е била да задържим евентуално нападение, след което трябвало да се намесят съветски ракети с ответен удар по турски и гръцки позиции.

През 1957-58 г. оцелелите от Втората световна война танкове са вкопани по южната ни граница и са представлявали първоешелонна отбранителна линия. В качеството си на съюзник на Третия райх през Втората световна война, българската държава е закупила 96 танка - “Панцер”-и, които неправилно масово се наричат “Майбах”-ове. След преминаването ни на страната на антихитлеристката коалиция и Трети украински фронт през 1944 г., тези танкове са били използвани и срещу нацистите.

Военни експерти разказват, че в онези години се създава така наречената УРО-вска бригада. Наименованието идва от „укрепен район за отбрана” - УРО. Задълженията на това подразделение обхващат района от Вълче поле-Свиленградско до Ново село – Левка, Студена, Лесово и Факия. Огневите точки общо са около 30. През 1968 г. бригадата е разформирована и на нейно място е създадена картечно-артилерийска бригада, дислоцирана основно в селата Раздел и Маломирово. По това време като огневи точки са поставени танкове Т-34, със 75-милиметрови оръдия.

Всяка огнева точка разполага с телефон за връзка и има определен сектор за стрелба. Местни жители са държали елементи, необходими за оборудване на съоръженията. Те са били мобилизирани при учения и учебни тревоги, както и днес се разчита на местни жители, ангажирани в дейности, касаещи бежанския поток. По това време България се намира в Одеския военен окръг. Укрепената линия “Крали Марко” е била всъщност първоешелонна полоса по тогавашните бойни разчети на армията ни, от гледна точка на съветската военна стратегия в региона. След разпускането на Варшавския договор и присъединяването на България към НАТО, линията “Крали Марко” на практика губи значението си, защото някогашният „враг” вече ни е съюзник.

Днес отново, за трети път за последните 1500 г., се гради защитна стена в Югоизточна Тракия, този път не срещу средновековни варвари, нито срещу идеологически врагове. Дали от тази стена ще има положителен резултат, все още не е ясно, ясно е обаче едно – където и да бъде изградена стена, тя винаги е разделяла, а не е обединявала. Превенцията на нелегалната миграция се осъществява чрез правилна и последователна политика, а не чрез издигане на преградни стени, огради, заграждения, кльонове и каквито и да било други ограничения. Примери за това – много, и в Берлин, и в Корея, и в Йерусалим…!