Животът на ромите в ЕС се подобрява

Първите признаци за подобрение в живота на ромите започват бавно да се проявяват, се посочва в представен в петък нов доклад относно постигнатия от държавите членки напредък по рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите, съобщиха от ЕК.

Въпреки че ромските общности продължават да се сблъскват с бедността, социалното изключване и дискриминацията, днешният доклад показва наличието на напредък, постигнат в 28-те държави членки. Сред основните заключения в него са:

Образование: Постигнат е добър напредък при осигуряването на гаранции за това всички ромски деца да завършват най-малкото основното си образование, като във Финландия е отчетено нарастване на посещаемостта на предучилищните занятия от 2% на 60%; в Унгария е приет нов закон, с който двугодишното предучилищно обучение е направено задължително за всички деца; подобно задължително двугодишно предучилищно обучение е въведено и в България; в Ирландия е утвърдена практиката на „пътуващи учители“, които се движат заедно с пътуващите общности. Същевременно е нужно да се положат повече усилия за справяне с проблема със сегрегацията в общата училищна система в няколко държави от ЕС.

Заетост: През последните четири години е имало опити за подобряване на пригодността за заетост на ромите, но те твърде рядко са били съчетавани със системни мерки, насочени към търсенето на работна ръка и прилагащи борба с дискриминацията и стимули за работодателите. Някои от многообещаващите практики са: в Австрия — обучение на наставници за роми, търсещи работа; във Финландия — финансирани от ЕС наставници във връзка със заетостта на ромите; програма за съветници по заетостта в Испания.

Жилищно настаняване: Държавите членки постигат сериозен напредък при насърчаването на приобщаването на ромите — двупосочен процес, който се отнася както за ромските, така и за останалите общности, но проектите с малък мащаб трябва да бъдат разгърнати в цяла Европа, за да доведат до постигането на резултат. Сред добрите практики са: поддържането на 38 медиатори в областта на жилищното настаняване в Белгия; в Берлин, Германия, е създадена местна работна група, която работи за приемането на ромите като съседи и за интегрирането им в общността.

Здравеопазване: Няколко държави са се фокусирали върху подобряването на достъпа до здравни грижи за най-уязвимите роми, като следва да се отбележат поетият от правителството на Франция ангажимент за намаляване на финансовите пречки в областта на здравеопазването и инвестициите в медиатори в тази сфера за ромските общности в Румъния и Испания. Осигуряването на основно здравно осигуряване е все още трудно в някои държави членки.

Дискриминация: Действията на Комисията са гарантирали наличието на стабилна правна уредба във всички държави членки с цел премахване на дискриминацията, но е необходимо държавите да засилят усилията си по прилагане и осигуряване на зачитането на тази уредба на място. За тази цел националните органи за насърчаване на равенството са от основно значение. Словакия е въвела временни мерки за положителна дискриминация в полза на ромите.

Финансиране: Заделянето на достатъчно средства за интеграцията на ромите продължава да е проблем. За първи път е взето решение 20% от средствата от Европейския социален фонд, отпускани на държавите членки за изпълнение на техните програми, да бъдат предназначени задължително за социално приобщаване, като това представлява увеличение спрямо сегашната средна стойност от 15%. За финансовия период след 2020 г. Комисията ще проучи начините за допълнително подобряване на финансовото подпомагане в полза на приобщаването на ромите и за това то да бъде по-ефикасно, например чрез предвиждане на нарочен инструмент. Повече примери по държави можете да намерите в националните информационни фишове.