Мит или реалност: Чете ли българинът днес?

Малко след Световния ден на книгата и около месец преди празника на славянската писменост – 24 май, тръгнах в търсене на истината доколко и как българинът чете. Несигурна във високата култура и начетеност на нашенеца, реших да се допитам до доказани капацитети в света на книгите, читателите на високо ниво – Анастасия Карнаух и Гергана Рачева.

Ето кои са те и какво мислят по въпроса „Мит или реалност е твърдението, че българинът не чете?“.

Анастасия Карнаух е родена в Бердянск, Украйна. Настя, както я наричат приятели, е дипломиран журналист и блогър, който успешно води своя рубрика за книги по радио FM+ в сутрешното шоу на „Ива от сутрин до обед“. Тя е модератор на сбирките „Съвременна световна проза“ и „Съвременна българска проза“ в литературния клуб Greenwich Book Club.

Гергана Рачева завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е като учител в Калофер и София. Има публикации във в. „Култура“, в. „Литературен вестник“ и сп. „Лик“, а освен всичко друго е и редактор на над 150 книги. Гергана е съавтор и водещ на рубриката „Европейските велики“ в радио „Бинар“ и модератор на сбирките „Класическа световна проза“ в литературния клуб Greenwich Book Club.

Мит или реалност е твърдението, че българинът не чете?

Гергана: Българинът чете не по-малко от другите европейци. Може би чете по-малко от преди, да кажем отпреди 30 години, но съм убедена, че ние сме четяща нация и доказателствата са налице: стотици издателства, разнообразна по жанрове литература, високи тиражи на стойностни заглавия, интерес към съвременната българска поезия и проза...

Настя: Този въпрос, който си задаваме непрекъснато, започва да ми прилича на въпроса „Мит ли е, че българинът плете?“. И двете дейности са самотни и интимни занимания и на финала никой не знае дали блузата, с която си днес, е плетена от теб или купена от магазина. По същия начин е и с четенето – никой не може да те провери дали си чел книгата или убедително преразказваш филмовата й адаптация, която си гледал и можеш спокойно да преразкажеш историята. Четенето е за теб самия и когато лъжем, че сме прочели някоя книга, просто ощетяваме себе си. Имам щастието да бъда обградена от хора, които не само четат поне по една книга на седмица, но и подбират изключително внимателно тези книги и четат само стойностни неща. Вярвам, че извън моя удобен кръг умни приятели хората също отделят време и средства за книгите, наистина го вярвам.

Книгата или филмите предпочитат младите хора у нас?

Гергана: Смело мога да кажа – еднакво... но младите хора обичат киното да им дава аргументи, за да посегнат към книгата – било то класически автор, или съвременен. Не е тайна, че има издателства, които отлично разбират връзката между киното и литературата и се възползват от киното – книгите с филмови корици се продават добре!

Настя: Книгата ти дава въображение, филмът – бързо развитие на сюжета. Доста време отказвах да гледам филмовите адаптации на книгите, които харесвам, но сега съм абсолютно убедена, че те трябва да се гледат. Както истината се ражда в спора, така и сблъсъкът книга–филм ще ти даде няколко гледни точки върху сюжета и често може да ти даде още поводи за размисъл. Стига, разбира се, да харесваш толкова автора или заглавието, че да си готов да инвестираш време в размисли и „проучвания“.

И да се върна на въпроса – няма нищо лошо младите да гледат филми. Има жестоки продукции, но ако го има баланса и с някоя книга в ръка, която отваряме в градския транспорт, ще се получи страхотна комбинация от един младеж, който е ерудиран по няколко направления. А ако се намери и добър приятел, който да го въведе в света на класическата музика и изобразителното изкуство, просто ще бъде разкошно.

Има ли разлика между читателя в провинцията и в столицата?

Гергана: Няма разлика. Който има култура на четене, не зависи от доходи, обкръжение и други обстоятелства – винаги намира начини... В София е по-лесно да се сдобиеш с желаната книга, но това не е водещото... четящите хора са изобретателни, търпеливи и верни на своята страст.

Настя: Когато реализираме литературния клуб в Бургас, ще мога да ти разкажа по-подробно (усмихва се).
Сега ми се струва, че хората в по-малките населени места четат много, но същото важи и за наблюденията ми в София, така че не бих могла да ги деля.

Какво дава и какво взема каузата, свързана с книгите?

Настя: Каузата „Книги“ често носи самота. Не само защото това е занимание, в което трудно можеш да включиш някой друг, но и защото в един момент се чувстваш някак не на място сред останалите. Често ми се налага да чета просто защото трябва до определен ден и час да прочета съответно заглавие, което е някак странно. Как така „трябва“ да четеш? Как така това е твоята „работа“? Щастлива съм, че получавам пълното разбиране от близките ми, които приемат моето заключване в стаята с книга в ръка за цели вечери. И като прочета купчина книги и искам да ги обсъдя с някого, който също ги е чел, осъзнавам, че такива няма. И тогава самотата става двойна. И осъзнаваш, че много по-пълноценно ще усетиш книгата, ако имаш възможност да поговориш за нея, но...

Книгите ти дават света. Пътешествията, новите хора, различните езици, срещи, теми, поводи за размисъл. Невинаги имаме възможността да преживеем тези неща лично, а книгата е малкото бягство от реалността, чужда история, в която прекосяваш океани и „опитваш“ нови ястия, плачеш над чуждия проблем и развиваш своите собствени умения за емпатия. Книгата е половината ми живот, много пъти съм го казвала и без нея аз никога нямаше да бъда това, което съм. Така че в някаква степен книгата ми дава самата мен.

Гергана: Дава общуване, смисъл, самостоятелно мислене, емоции, удоволствие... Отнема време, но пък изборът си е личен – не може да се каже, че взема каквото и да е в негативен смисъл. Както чух на един Панаир на книгата – всеки избира за какво да си дава парите, а да имаш богата лична библиотека, е наистина велико притежание.

На кое място стои книгата във възпитанието на едно дете?

Настя: Книгата винаги трябва да бъде на нощното шкафче на едно дете, но по-важното – влизайки в спалнята на родителите си, то трябва да вижда няколко книги, подредени на техните нощни шкафчета. За да вижда кое е истински ценното за тях и да посяга към неговите, по-детски издания. И така един ден ще се събуди на 20 и ще бъде един ерудиран младеж, четящ, мислещ, разсъждаващ. Младеж, за когото съществуват ценностите морал, доверие, чест, и младеж, който сам взема решения и има смелостта да понесе последиците им. Книгите възпитават и в никакъв случай не трябва да лишаваме децата от тази част на възпитанието им.

Гергана: Би трябвало всеки родител да се погрижи общуването с книгите да е водеща част от възпитанието на детето... Четящ малчуган е дълг на мъдрия възпитател и голяма радост, разбира се. Статистиките са безжалостни – ако родителите не четат, много по-трудно е детето да бъде научено на едно общуване, което ще го възвиси умствено и духовно. Книгата трябва да е на едно от първите места във възпитанието, редом с отношението към природата, според мен.

А във възпитанието на едно поколение?

Настя: Неизменна. Просто няма как да имаме активно гражданско общество, за което всички говорим и се борим, когато отделните му членове не мислят самостоятелно, нямат въображение или познания. И няма нужда да се предструваме, че книгата е само художествено четиво – тя е начин да получим ценна информация, да се образоваме, при това не само по отделна тема, но да развием нашата емоционална интелигентност. И в тази връзка – колко хубаво би било, ако обществените библиотеки не бяха толкова тъжни и изоставени места. Но това е тема на друг разговор...

Гергана: Добре е за всяко поколение да важат отговорността и любовта към книгите. Аз съм от едно поколение (родена съм през 1967), което беше възпитано в култ към книгите, думите и изобщо към книжното знание... към това да пазиш в паметта си словото на любими творци и изобщо да говориш и да обсъждаш с близки хора теми и сюжети... Идват поколения, които нямат тази култура на обсъждане – може би четат не по-малко, но не спорят така, нямат тази нагласа и време може би.

Липсва ли ролята на интелигенцията в българското общество днес?

Гергана: Има доста умни хора у нас, които са по-незабележими от ярките фигури на светските примадони и паркетните лъвове. В момента ролята на интелигенцията е трудна – и мнозина са се оттеглили или замълчали... Който има уши, да слуша – чува посланията на хората, които не са продали съвестта си и принципите си и продължават борбата за свободата и духа на един измъчен и разочарован народ...

Настя: Вярвам, че във всяко предаване и по всеки въпрос могат да се изказват не само едни и същи изтъркани политически лица или популярни личности. Трябва да приемем, че у нас имаме писатели и хора на изкуството, които са безкрайно ерудирани и интересни хора, с различна, понякога доста критична гледна точка. Но тези хора нямат нужда да бъдат „удобни“ някому и точно за това мнението им е толкова ценно. Аз вярвам, че един ден тези хора ще са първите гости, които ще виждаме в предаванията. Един ден...

Как чете българинът по време на криза?

Настя: Чудесно си чете българинът. Не го ожалвайте. Четири приятелки купуват една книга и я изчитат, редувайки се. Група приятели си купуват няколко издания и ги прехвърлят един на друг. Стига сме гледали статистиката за „продадени книги“, защото никой не знае точната бройка на читателите на едно издание. Следователно не можем да кажем, че българинът не чете, защото не купува книги. Той чете на други езици, „пиратските“ издания в интернет, чете на четеца си, чете книги, взети от библиотеките, чете забравените класици с тежките подвързии. Кризата си е криза и тя със сигурност променя малко картината, но истински запалените книгомани пак ще отделят 10-15 лв. за някое издание. Просто ще го изберат малко по-внимателно. И после ще го споделят с още 10 човека.

Гергана: Чете избирателно, но чете и препрочита, намира начини да стига до книгите гъвкаво и икономично – заема, разменя, търси варианти... И не само не се отказва, но се усилва гладът за четене... като алтернатива във времената на несигурност и обезличаване.

По какво се различава читателят у нас от този в чужбина?

Гергана: В чужбина четат повече по време на пътуване и на почивка – така мисля... И май повече ползват библиотеките от нас. У българите има нагласа към четенето у дома – в място уютно, защитено и свое...

Настя: Е, тук ме хвана натясно. Идея си нямам. Знам само, че когато растях в Украйна, в нашето семейство изобщо не сме говорили за „нечетящи“ хора. Всички са чели: аз – детски книги, майка ми – женски, баща ми – класика. Не искам да се подценяваме. Нека изходим от фразата „Българинът чете“ и да се интересуваме какво точно предпочита, но не от вратата да започваме да се чудим дали изобщо инвестираме в развитието си и посягаме към книгата.

И за финал - коя е книгата събитие за теб?

Гергана: За тази година мога да кажа – досега от излезлите нови книги „Птичият събор“ на Петер Сис, издателство „Жанет 45“.

Настя: В момента чета „Споделен живот" на Джоди Пико и мога да кажа, че подобно на останалите книги на тази авторка, тази е нечовешки добра. Роман, в който на няколко гласа разказваме за болестта промиелоцитна левкемия и който определено те извежда извън зоната на комфорта. Книга събитие е и всяко заглавие на Фредерик Бегбеде, на Дж. К. Роулинг и на Елиф Шафак, но за мен по-ценно е, когато една страхотна книга, зад която не стои вече известно име на автор или добър маркетингов план на издателството, стане бестселър. А това се случва, когато четем и препоръчваме добрите издания на околните.

Затова не спирайте да четете, но не се пестете и в споделянето на мненията за определена книга. То е важно не само за издателството, но и за останалите ви приятели, които застават пред щанда в книжарницата и се чудят какво да изберат.