Емиграцията – начин на употреба (II част – Бригади във Великобритания)

След като разгледахме възможността от емиграция чрез студентските бригади в САЩ, дойде време да насочим вниманието си и към друг начин за пребиваване извън страната – селскостопанските бригади в Обединеното кралство.

За разлика от студентския културен обмен обаче, тук почти няма задължителни условия, нужни за заминаването. Това прави този тип бригади много по-привлекателни и удобни за оставане във Великобритания за постоянно. Но този тип гурбетчийство не е за всеки.

Ето какво имаме предвид:

Селскостопанските програми са целогодишни

Най-хубавото на този тип бригади е, че са целогодишни. Но това, което ги прави неподходящи за всеки, е, че са свързани с физически труд. Около 72% от позициите са в областта на производството на меки плодове и 28% са в областта на зеленчукопроизводството, отглеждането на цветя и овощни дръвчета.

Основните дейности са садене, ръчно прибиране на реколтата, пакетиране на място и обща обработка на културите/поддръжка на плодовите и зеленчуковите култури.

Друга възможност е работа в месопреработването или логистиката.

Както вече споменахме, работата е физическа и не се изисква специална квалификация.

Селскостопанският труд обаче е нож с две остриета, тъй като заплащането зависи от реколтата и от сезона. Тук всичко зависи от метеорологичните условия, които поставят множество условности както по отношение на заплащането, така и по отношение на престоя.

Без ограничения (почти)

По такъв тип програми за работа може да кандидатства всеки от 18 години нагоре. Може дори да е пенсионер, стига да е здрав и способен. От фирмата, до която се допитахме за този тип бригади, ни обясниха, че повечето заминаващи са между 25- и 40-годишни хора, болшинството не са студенти.

„Заминават цели семейства, родове, половин село, дори съседни села“, споделят посредниците от България, предлагащи селскостопанска работа в Кралството. Интересът е много по-голям към този тип програми, отколкото към студентските бригади, категорични са от фирмата посредник.

Защо ли? Защото езикът не е бариера – може и да не го знаеш, но винаги е от полза да поназнайваш. Разбира се, и тук важи правилото, валидно навсякъде, че колкото по-добре знаеш езика, толкова по-добра работа може да ти предложат или съответно да си намериш сам на място.

Пречката, както и плюсът за постоянно емигриране на Острова все пак си остава владеенето на английски език, тъй като логично е да не можеш да си намериш постоянна работа, ако не го знаеш, но ако пък го владееш добре, нищо не те спира да останеш за по-продължителен период там.

Таксите за заминаване са ниски или ги няма

В зависимост от това от коя фирма ще приемеш оферта за работа във Великобритания, първоначалните такси за заминаване са различни.

Има вероятност фирмата работодател да поеме разноските по самолетния билет, престоя и дори транспортните разходи на място. Друга вероятност е, ако не плащаш първоначална такса тук, там да си поемеш както разходите по квартирата, така и транспорта до работа, което често излиза солено. Причината е, че местата за престой (квартира, каравана, хостел) често са отдалечени от работните места, които са сред полето, и в повечето случаи няма градски транспорт, трябва да се наема кола или такси до селото/града, а това излиза скъпо за превоз всеки ден.

Все пак ето какви са най-често таксите, които се плащат за заминаване на селскостопанска бригада в Англия: около 300 лева е самолетният билет, нужни са 300-400 лева за джобни (първоначални разходи) и ако има такса за програмата – към 700 лева. Грубо са нужни максимум 1500 лева за заминаване на човек, което в сравнение с пъти по-скъпата студентска бригада обяснимо я прави по-привлекателна.

Най-привлекателна обаче я прави заради доходите от нея. Като премахнем условностите около реколтата и метеорологичните условия, се печелят около 150-250 паунда на седмица чисти пари, което на сезон прави между 3000 и 9000 паунда печалба.

Пак правим уточнение, че на много от офертите се плаща на норма или на килограм, което позволява на по-сръчните работници да заработят повече.

В зависимост от сезона обаче има случаи, в които се печелят и 0 паунда на седмица.

Емиграцията – да или не?

След споменатите условности болшинството българи заминават за сезон – най-вече от април/май до към септември/октомври и се прибират, защото зимата няма работа на полето. Остават тези, които с език могат да си намерят работа извън земеделския сектор. Сега, след отпадане на разрешителните за работа от 1 януари, оставането на Острова е много по-лесно. Нищо не те спира да отидеш за месец и да се върнеш или да останеш там завинаги. Всички знаем, че за разлика от САЩ, в рамките на ЕС няма визи и емиграцията е много по-лесна.

Най-често обаче работниците припечелват добра сума за сезон, изпращат на близки у нас, прибират се и заминават на следващата година. Няма ограничения колко пъти ще заминеш на подобна бригада, стига от фермата в Кралството да са доволни от теб и да има работа.

В повечето случаи британците са доволни от нашия труд и искат същите хора за работа в техните ферми. Подобно на американците, и англичаните ценят работливите хора. Така има възможност да се издигнеш от работник през супервайзър до управител.

На въпрос възникват ли конфликти от страна на британците към българите, съдейки по антиимиграционните настроения на Острова напоследък, от фирмата посредник ни обясниха, че англичаните нямат проблеми с нас. Проблемите възниквали между самите чужденци там – българи с българи, с румънци, с литовци, с поляци, но не с англичани. Разбираемо било един българин – управител на ферма, да наеме българи, което да подразни румънците, и обратно.

За учудване или не, от компанията, която изпраща българи на подобни бригади в Англия отрекоха да има интерес от страна на ромите по тези програми.

Те споделиха още, че през последните 4-5 години интересът към селскостопанските бригади във Великобритания от българите все повече се засилва.

Дали това е нормално, или не, дали емиграцията е изход, или не, оставяме на вас да прецените сами.