Очаквано - Георги Близнашки оглави служебния кабинет

Както сочеха сондажите от седмица насам, Георги Близнашки получи мандат от президента Росен Плевнелиев да води служебното правителство в предстоящите месеци до предсрочния вот през октомври.

Отлюспеният от редиците на социалистите професор по конституционно право е със солиден стаж в политиката. Бил е закратко и евродепутат. Сближаването му с президента Плевнелиев стана в последната година покрай протестите срещу кабинета на Пламен Орешарски. Подписката за референдум за промени в избирателната система, инициирана от държавния глава, бе дело именно на Георги Близнашки.

Кой е той

Завършва право в Софийския университет през 1982 г. След защита на дисертация на тема „Постоянните комисии на Народното събрание“ през 1988 г. получава научна степен кандидат на науките (днес: доктор). Има специализации във Великобритания и Русия. Преподавател е в Юридическия факултет на СУ: асистент (1983), доцент (2003), професор (2009) по конституционно право. Преподава също и в други висши училища: Нов български университет, Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ и пр.

Автор е на книгите „Парламентарното управление в България” (1995), „Принципи на парламентарното управление“ (1997), „Формата на държавата. Съвременни конституционни измерения“ (1999), „Конституционализъм и демокрация” (2009), много научни студии и статии.

Ръководи организацията на БСП в София в началото на 1990-те години. Бил е и член на Висшия съвет на БСП. Като представител на „Коалиция за България“ е наблюдател (26 август 2005 – 31 декември 2006) и депутат (1 януари – 5 юни 2007) в Европейския парламент.

На 7 март 2014 г. Националният съвет на БСП прекратява членството в БСП на Георги Близнашки „за уронване престижа на партията, системно нарушаване на уставните норми, състоящо се в публични изявления и действия срещу партийната политика и партийните решения".

За свой пример в държавното управление Георги Близнашки сочи Петко Каравелов (1843-1903). За него той пише книга "Петко Каравелов и демокрацията в България", политическо есе. Обяснява мотивите си така:

"...Фактите са добре известни, но тяхната интерпретация според мен поне е напълно сгрешена. Правя го, защото споделям гледната точка, че миналото трябва да се види през призмата на настоящето и в светлината на неговите проблеми, т.е. нашата задача не се свежда до просто регистриране на фактите, а опира до тяхната коректна оценка. Правя го, защото се прекланям пред борбите и жертвите на поколенията българи от новата и най-новата ни история в името на демокрацията и поради вярата ми в нейното неизбежно тържество. Най-сетне, правя го, защото не може да оставим потомците на Бай Ганю за пореден път да вземат връх и да натрапват без никаквасъпротива на нашето общество своята версия за историята на България".