ЕК обсъжда медийната свобода в Европа

България е сред негативните примери, с които Европейската комисия аргументира необходимостта от широки консултации за медийната свобода в Европа.

Началото им ще бъде поставено днес от заместник-председателя на Европейската комисия Нели Крус, която при неотдавнашното си посещение у нас беше призована от представители на медиите да съдейства за спазване на плурализма и равнопоставеността, съобщи БНР.

Независимостта на регулаторите на аудиовизуалните медии ще е една от темите на започващите днес общоевропейски консултации за медийната свобода. Ако се стигне до извода, че за тази независимост са нужни допълнителни гаранции, ще се търсят промени в европейското законодателство и националните регламенти.

Очаква се днес, давайки начало на консултациите, заместник-председателят на Европейската комисия да посочи като аргумент проблемите със свободата на медиите в три страни. България попада в тази група заради концентрацията на собственост и липсата на прозрачност. Другите две проблемни държави са Унгария, където правителството закрива неудобни медии или подменя редакционните екипи, и Великобритания – заради скандала с прихванатите телефонни разговори и съобщения в търсене на сензации.

Всички тези явления застрашават основни европейски права и свободи, се очаква да каже Нели Крус. В речта й, която изтече предварително, се съдържа и констатация, че заради партийна солидарност политиците в Брюксел често подминават този тип проблеми в отделни страни. Консултациите ще продължат до 7-и юни, като комисар Нели Крус настоятелно приканва всички заинтересовани да се включат в тях – в името на европейската демокрация.

България е сред драстичните примери на потискане на свободата на медиите, които дават основание на ЕК да започне процедура за евентуално европейско законодателство за нейната защита. Еврокомисарката Нели Крус цитира изрично страната ни в реч по въпроса, която трябва да произнесе днес в Дъблин. Най - често обвинявани, че душат свободата на медиите, са десните лидери като унгарския премиер Виктор Орбан, румънския президент Траян Бъсеску, бившия италиански премиер Силвио Берлускони и бившия български премиер Бойко Борисов, допълва "Труд"