Ферхойген: Меркел не иска Турция в ЕС

Бившият вицепредседател на Европейската комисия и комисар по въпросите на разширяването на ЕС Гюнтер Ферхойген подложи на критика европейската политика по отношение на Турция в интервю за германското списание „Цицеро” (Cicero), цитирано от БГНЕС.

Според Ферхойген „е високо рисково начинание решаването на проблеми с помощта именно на тази страна, която Ангела Меркел в никакъв случай не желае да види в качеството на член на Европейския съюз”.
„Това, за което се договориха с Турция, не решава основния проблем – засилващият се натиск върху страните от ЕС”, коментира Ферхойген. Той допълва, че „тенденцията към „затворен манталитет“ в ЕС е много силна“.

Според германския социалдемократ на Турция не бива да ѝ бъде предоставян „юридически бонус“.
ЕС не трябва да си затваря очите за авторитарния курс на турския президент Реджеп Ердоган.
Въпреки това Брюксел трябва да продължи преговорите за присъединяването на Турция към ЕС.

„Формално преговорите за влизане на Турция в ЕС продължават и те трябва да бъдат ускорени като част от споразумението за миграцията”, заявява Ферхойген.
Главното условие трябва де е изпълнението на политическите критерии – демокрация, върховенство на закона, спазване на правата на човека.

„Отстъпка не може и не трябва да има. Моят опит показва, че необходимостта за демократични промени в страните-кандидатки се извършва само когато европейските перспективи са очевидни. Само по този начин ЕС има практически възможности за въздействие върху вътрешната политическа ситуация. Но ЕС де факто е отстъпил от тези възможности, доколкото отказва присъединяването на Турция. Смятам, че положението с правата на човека и проблемите на развитието на демокрацията в Турция, са свързани със загубата на перспективите за присъединяване към ЕС.“
Що се отнася до отмяната на визите за турците от страна на ЕС през юни бившият еврокомисар е на мнение, че това друг сериозен проблем.

„Въпросът е в това може ли ЕС да предприеме такава крачка? Винаги съм смятал за противоречие воденето на преговори за присъединяване със страна, на която ние не искаме да предоставим отмяна на визите. Те трябваше да бъдат отменени още през 2005 г., в началото на преговорния процес. Днес това е много по-сложно.“
Запитан дали политическите мечти за разширяването на ЕС вече са приключили, Ферхойген отговаря с въпроса „Как може ЕС да стане по-демократичен и по-социално насочен?“ И допълва: „Длъжни сме да създадем интеграционен модел, който да не допуска въздействие на ЕС под формата на диктат, а да предоставя достатъчно пространство за национални и регионални особености. Европейското пространство се нуждае и от двата аспекта – повече общи неща и повече различия.“

Според Ферхойген „европейското единство не означава преследване на фантастичния продукт на европейското федерално правителство. Не зная за нито една европейска страна, която би била готова да се откаже от собствената си държавност в името на европейска супердържава“.

„Империите могат да се разрастват, а основаната на принципа на свободата наднационална общност – не. Европейската интеграция не е изключителен западен продукт, тя от самото начало се е случвала на континента. Това е причината, поради която нашите централно- и източноевропейски партньори и след 1989 г. искаха да влязат в ЕС. Доброволно. Наложи ни се да поработим върху това, защото тези страни се смятаха за отдавна „отписани“ от Студената война. Понякога това се усеща и днес, като например в случая с днешните проблеми на ЕС с нови членки от Източна и Централна Европа.“

Според Ферхойген обаче без разширяването границата щеше да се превърне в взривоопасна демаркационна линия, на която щяха да се сблъскват благосъстоянието и безперспективността.