Депутатите решиха окончателно държавата да заборчнее с нови 1,2 млрд. лева

Депутатите одобриха окончателно споразумението за укрепване на банковите влогове между България и Международната банка за възстановяване и развитие. С него ще бъде изтеглен нов заем от 1 милиард и 200 милиона лева.

Законопроектът предвижда Европейската банка за възстановяване и развитие да предостави на Фонда за гарантиране на влоговете в банките у нас кредит в размер на 300 милиона евро. В споразумението е предвидено сумите да бъдат усвоявани на три транша с минимален размер, за всеки от по 100 милиона евро.
В споровете в пленарна зала по време на първото чете финансовият министър Владислав Горанов коментира, че когато от ГЕРБ са поели управлението, във фискалния резерв е имало суми, които не са позволявали държавата да се финансира нормално. Горанов обясни ангажимента на държавата да гарантира този заем на Фонда с желанието да се получи по-добра доходност.

На първо четене законопроектът получи подкрепата на всички депутати от ГЕРБ, Патриотичния фронт и БДЦ - Народен съюз, както и на част от Реформаторския блок.

Румен Гечев от БСП обвини кабинета, че тегли пореден заем без финансова обосновка и има риск страната ни да потъне в дългова спирала:

Тука става дума за 1 милиард и 200 милиона лева, без нито една сричка къде и как ще отидат тези пари. Ние подозираме, че тези 1 милиард и 200 милиона лева е твърде вероятно да влезнат в бюджета, да се отчете по-голям приход и парите да бъдат похарчени във връзка с предстоящите президентски избори.

Станислав Иванов от ГЕРБ призова опозицията към повече умереност:

Господин Гечев, малко по-умерено в изказванията си, малко по-умерено в хвърлянето на кухи фрази тук, от тази трибуна, за да не стане така да се изпокараме и да не свършим никаква работа. Кухите фрази за дупка в бюджета, за липса на финанси, за виртуални финанси, такива неща всички ги знаем, но няма нужда да ги използваме.


Депутатите одобриха окончателно днес гаранционно споразумение за теглене на заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките, на стойност 1,2 млрд. лв.

Заемът е разделен на два подзаема, разписани в два законопроекта - законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение (Проект за укрепване на гарантирането на влоговете) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие и законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение за заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките в България между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие.

В мотивите към първия законопроект е записано, че целта на заема е попълване на резервите на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Чрез получаването на заемните средства ФГВБ ще постигне по-голяма финансова независимост и устойчивост за изпълнение на задълженията си по гарантиране на влоговете и преструктуриране на кредитните институции.

Средствата по заема ще се отпускат на траншове. Първата вноска по погасяването на главницата на заема е през 2022 г., а последната е през 2026 г., пише още в мотивите.

В аргументацията към втория законопроект е записано, че целта на заема е попълване на резервите на ФГВБ и подпомагане оптимизирането на структурата му на финансиране. Чрез получаването на заемните средства ФГВБ ще постигне по-голяма финансова независимост и устойчивост в дългосрочен план. Предвидено е част от финансовия ресурс по заема да може да бъде използван за частично или цялостно погасяване на заема, предоставен на ФГВБ от държавата, се посоча още в мотивите.
В споровете в пленарна зала по време на първото чете финансовият министър Владислав Горанов коментира, че когато от ГЕРБ са поели управлението, във фискалния резерв е имало суми, които не са позволявали държавата да се финансира нормално. Горанов обясни ангажимента на държавата да гарантира този заем на Фонда с желанието да се получи по-добра доходност.

На първо четене законопроектът получи подкрепата на всички депутати от ГЕРБ, Патриотичния фронт и БДЦ - Народен съюз, както и на част от Реформаторския блок.

Румен Гечев от БСП обвини кабинета, че тегли пореден заем без финансова обосновка и има риск страната ни да потъне в дългова спирала. "Става дума за 1 милиард и 200 милиона лева, без нито една сричка къде и как ще отидат тези пари. Ние подозираме, че тези 1 милиард и 200 милиона лева е твърде вероятно да влезнат в бюджета, да се отчете по-голям приход и парите да бъдат похарчени във връзка с предстоящите президентски избори", заяви той.

„Правителството иска се да подпишем празен чек за 300 млн. евро. и после още 300 млн.евро. без Министерството на финансите да ни е дало абсолютно никакъв отчет. Последната година се плаща 46% от главницата - става дума за изключителен натиск върху бюджета на България”, заяви Гечев. Той коментира, че няма разчети как българската държава ще съумее да се справи с тези плащания. „По това време след 2020 г. излиза и главницата и за 16 милиардния заем, става дума за това, че 1 млрд, и 200 млн., лв. ще се изтеглят без никакъв разчет”, каза Гечев и предположи, че може би средствата ще отидат за предстоящите президентските избори. „Митът, че тук става дума за някакво поръчителство или гаранция не е вярна”, категоричен бе Румен Гечев, които добави, че БСП ще гласуват категорично против.

Станислав Иванов от ГЕРБ пък обвини, че БСП са фалирали български банки така, че трябва да са малко по-умерени в изказванията. Гечев му отвърна, че ако страната има такъв фискален резерв, е странно защо тичаме към международни финансови институции. Защо се движим към 20 млрд. лв. дълг, запита той.

Петър Славов от Реформаторския блок обвини опозицията в популизъм, но призна, че има много неясноти, свързани с новите заеми. "Фондът не е държавен орган и не е субект на Закона за достъп до обществена информация. И аз ви питам колеги, при това положение как ще получаваме информация тези средства за какво се харчат?", заяви той.

Светослав Белемезов от партията на Първанов обясни, че АБВ няма да подкрепи теглене на нов заем. „Тъй като сме на мнение, че цялата процедура по КТБ е пример за това какво не бива да се случва в банковата система. Близо 2 години след фалита на КТБ днес е ясно, че значителна част от активите на банката се преразпределят към нови собственици, докато сметката плащат българските данъкоплатъци”, каза той.

Не говорим за поемане на нов държавен дълг, опонира финансовият министър Владислав Горанов. На въпроса, какви са рисковете за държавата, бих ги определил като пренебрежимо малки, каза той.

Министър Горанов каза още, че няма как да имаме 46 милиарда гарантирани влогове и да нямаме инструментариум, който да ги обслужва, да нямаме работещ механизъм. Ако имахме работещи механизми в законодателството, може би нямаше да водим този спор, когато фалира КТБ, посочи министър Горанов.