Над милион българи имат татуси, което значи загуба на идентичност и отчаяното й търсене

Един от най-влиятелните рекламисти у нас и известен активист на Демократична България - Мартин Димитров (на снимката), написа интересен пост на стената си във Фейсбук. В него инфлуенсърът засяга темата за татауираните българи и какво се кри зад тази тяхна мания да рисуват телата им:

Преди няколко дни на плажа видях мъж, татуиран като високопоставен член на "Якудза": с изключение на онова характерно разстояние в средата на гърдите, цялата предна част на тялото му беше покрита. Нямам представа дали са го татуирали с "ирезуми" или е избрал някоя по-безболезнена тату-техника, но се замислих каква ли би била съдбата на този гайджин, ако някой ден този непредвидим живот го срещне с истински членове на "Якудза". И подозирам, че работата няма да се размине само с бой.

Макар да нямам нито една татуировка, темата ми е изключително интересна в социален и културно-антропологичен аспект. Преди време Драго Симеонов ми разказваше за системата от татуировки и нейната йерархия при руската детска организирана престъпност. Гражданската война в Русия оставя над един милион сираци, които сравнително бързо се организират в престъпни групи. Тази детска престъпност се развива с всяко следващо поколение, по време на Втората световна една немалка част от тези преждевременно пораснали деца е на страната на нацистите, но както децата престъпници комунисти, така и децата престъпници нацисти имат забележителни системи на йерархично татуиране. Между другото, руската детска престъпност е огромен проблем и до днес и задълбочаването в нея може да даде доста отговори на въпроса: "Защо пропагандата, че норвежците ще ни вземат децата, има руски корени?". Именно тази престъпност е основната причина Русия да има "детски омбудсман": не защото има някаква особена грижа за подрастващите, а за да има централизирана структура, която да бори детската престъпност там. С доста спорни методи.

Покрай романа "Синът на управителя на сиропиталището" на Адам Джонсън ми стана любопитно как се развива културата на татуировките в Северна Корея. В това почти напълно непознато за нас общество всичко е стигма: като се започне от името и се стигне до татуировките. Сираците в Северна Корея могат да носят имена само и единствено на "мъчениците на революцията", което означава, че когато се запознаеш с някого, той веднага разбира, че си сирак. Много любопитна е и културата при несемейните севернокорейски моряци да татуират на лявата страна на гърдите си лицата на известни певици (в Северна Корея също има "K-Pop", само че не пеят за любов и теми, вдъхновени от протестантството, а за величието на комунистическата партия и за мъдростта на нейните лидери).

И тъй като споменах протестантството, както то, така и православието не одобряват татуирането като начин, чрез който трябва да се изразява религиозна принадлежност. По-различно е при католицизма и това се дължи на келтите. В езичеството келтите също използват сложна система от татуировки, която във висока степен запазват, когато стават част от католическата вяра. И тъй като келтите имат ключова роля за романизирането на Северна Европа, Ватикана проявява по-високо ниво на търпимост.

С изключение на траките (и то не всички тракийски племена, а само част от тях), за които татуриовките са свързани с идентичност, останалата им употреба на Балканите е по-скоро свързана със санкции: маркиране на престъпници, на роби (при гърците), на военнопленници. Идентична е ролята на татуировките и в Китай.

Прабългарите не са почитатели на татуировките, което говори за високо самочувствие на народността: тя не е намирала причина да използва тази форма на идентичност и идентификация. Те много повече са използвали ключови думи и символи, което е — ще ме прощавате — несъмнено по-интелигентната форма.

Апропо, "Коза Ностра" също не са по татуировките.

Преди време ми попадна едно проучване на "Тренд", според което над 1 милион българи имат татуировки. Според същото това проучване една трета от анкетираните не биха искали да имат за партньор човек с татуировки. Още една разделителна линия, така да се каже.

Тъй като съм на морето, имам възможността да наблюдавам цялата тату-галерия на нацията. И това, което поне аз виждам е, че ние има огромен проблем.

На първо място, този огромен брой татуирани хора говори за едно: за загуба на идентичност и отчаяното ѝ търсене чрез татуировките като изразно средство. Говори и за социална деградация и регрес на обществото в посока трибализъм.

Татуировките никога не са изразявали уникалност, те винаги са изразявали принадлежност. Наблюдавайки телата наоколо виждам, че сме много, много объркани в момента: на една кожа съжителстват символи от различни религии, еклектика (рибка на ръката, плетеница на крака, три звезди на бедрото, напълно несъвместими една с друга татуировки), ярко изразяване на семейна принадлежност (татуиране на имена на мъж, баща, жена, деца) и прочее.

Ние сме страшно уплашени. Очевидно не вярваме на себе си, очевидно не вярваме в Бог, очевидно не вярваме дори на семействата си. И тъй като връзките ни са слаби, дори и с най-близките ни, чрез татуирането ние искаме да изпишем ценностите си като върху камък, какъвто се явява нашата собствена кожа. Да придадем устойчивост на обичта си и вярата си до края на жизнения ни цикъл. Защото не можем да го изразим с думи, защото не знаем как се показва истинска обич, защото не вярваме, та ни остават само татуировките.

Попаднаха ми снимки на този изрод и садист, обезобразил горкото момиче. "Свобода или смърт" написал въру себе си. Този човек нищо не е разбрал нито за свободата, нито за смъртта: вероятно поради семейната си среда, вероятно поради образованието, вероятно поради неграмотността, вероятно поради безверието, вероятно поради съвкупността от всичко това. Единственото, което е разбирал, или дори не разбирал, а по-скоро усещал с порите на татуираната си кожа е, че е ужасно слаб: защото само някой ужасно слаб може да бъде такъв безчовечен садист.

С писане по тялото не се става силен. Така, както не се става силен и с ходене на фитнес. С писане по тялото не се изгражда нито принадлежност, нито уникалност, нито идентичност.

"My body, my choice", може да кажете. Свободата всеки да прави с тялото си каквото иска.

Обезобразеното момиче няма тази свобода.