"Ню Йорк Таймс": Путин получава това, което иска

Докато Израел и Хамас изпадат в тотална война, Русия е по-скоро второстепенен играч, отколкото главно действащо лице. Няма доказателства, че Москва директно е помогнала или подбудила зверската атака на Хамас срещу Израел на 7 октомври, въпреки някои ранни предположения. В дипломатическо отношение Кремъл също има пренебрежимо значение и не е способен да разсее метастазиращото напрежение. Миналата седмица ясно разкри периферния му статут. Докато президентът Байдън пътува до Израел като част от интензивните дипломатически совалки на Съединените щати в Близкия Изток, президентът на Русия Владимир Путин – който изчака близо десет дена, преди да удостои премиер-министъра на Израел Бенямин Нетаняху с телефонно обаждане – се отправи към Пекин. В Обединените нации руските представители оплакваха цивилните жертви на войната и настояваха за хуманитарно прекратяване на огъня. Но това не беше нещо повече от демонстрация. Москва не може да уреди освобождаването на заложниците от Хамас, нито да осигури хуманитарни коридори, да не говорим за спиране на боевете, тъй като не притежава лостове спрямо страните в конфликта.

Но въпреки ограниченото си влияние Русия излиза като най-големия бенефициент от войната. С минимално усилие Москва обира ползите от регионалния хаос, който заплашва израелците и палестинците с разруха и опустошение. В три ключови области – военната кампания срещу Украйна, плановете ѝ за Близкия Изток и глобалната война на наративи със западните държави – Русия печели от продължителен конфликт. Без да прави кой знае какво, господин Путин получава каквото иска.

На първо място и най-вече, събитията в Газа разсейват западните политици и обществеността от войната в Украйна. Докато се сражава в смазваща контраофанзива и понася непрестанни руски бомбардировки, сега Украйна трябва да споделя ефира с Израел и палестинците. Опасенията, че западните общества започват да изпитват „украинска умора“, достатъчно основателни и преди 7 октомври, ще продължат да нарастват. За Русия това вероятно ще бъде добре дошъл отдих от постоянния контрол върху нейните престъпления срещу Украйна. Всички погледи бяха насочени към Газа миналата седмица и поради това смъртоносна руска ракетна атака над украинския град Запорожие мина под радара.

И ако медийното внимание е недостатъчно, това важи и за боеприпасите. Господин Байдън се закле, че Съединените щати могат да подкрепят нуждите за сигурност и на Израел, и на Украйна, и моли Конгреса за 105 милиарда долара спешна помощ за покриването им. Но Израел в крайна сметка може да има нужда от оръжия, които в момента привършват в Украйна, включително бойни дронове и артилерийски снаряди. Намирайки се в капана на война на изтощение, която сама предизвика, Русия би трябвало да се наслаждава на появата на нов и изискващ от Съединените щати конфликт, който изчерпва силите на нейните противници.

Нещо повече, войната в Газа заплашва да отложи – ако не и да осуети – усилията на администрацията на Байдън за нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия. Дори и преди този месец Вашингтон имаше херкулесовата задача да помири непропорционалните искания на двете страни във връзка с гаранциите за сигурност от страна на Съединените щати, саудитската програма за атомна енергия за граждански цели и съдбата на палестинците. Новият цикъл на насилие сега заплашва инициативата като цяло.

Това би се харесало на властите в Москва, които винаги са гледали на споразуменията от Абрахам – пакет от договорености между Израел и няколко арабски държави, сключен през 2020 г., който проправи пътя за процеса на нормализиране на Саудитска Арабия, като на американски проект, който измества Русия. Това разклащане предлага на Русия повече от чистото удоволствие да види Америка в затруднение. Москва има собствени планове за ядрено сътрудничество със Саудитска Арабия и също така се надява да попречи на узряването на арабско-израелско партньорство по сигурността срещу Иран – все по-близък руски партньор.

Но най-голямата полза за Русия може да дойде от присъдата на световното мнение. Посланието на Москва относно конфликта – Кремъл отказа да нарече атаките от 7 октомври „тероризъм“ и обвини за ескалацията грешките на западните политици – поставя Русия в съгласие с обществената нагласа на голяма част от Близкия Изток. Зад баналностите за мир, призивите за защита на всички цивилни и признаването на Израел на правото на самозащита се крият намеци за пропалестинска позиция. При отразяването в руските медии страданията на палестинците в Газа заемат централно място, а руските власти поставят вниманието си върху хуманитарните проблеми, избягвайки всякакво директно порицание на Хамас. Афинитетът на Москва към палестинската кауза не е нов, но Кремъл го изразява все по-ясно.

Но руските аспирации отиват отвъд Близкия Изток. Позиционирайки себе си като Давид срещу Западния Голиат, Русия представя войната си срещу Украйна като „антиколониална“ борба за прекратяване на глобалното господство на Запада, като при това се опира на силното недоволство на развиващите се страни от западната арогантност и лицемерие. Отговорът на Кремъл на войната в Газа, слагайки дистанция между себе си и недвусмислената произраелска позиция на Вашингтон, има за цел да продължи да експлоатира тези нагласи. За Русия увеличаването на разочарованието от Запада и дори спечелването на нови симпатизанти на нейното оспорване на глобалния световен ред би било напредване, заради което си заслужава риска да разстори Израел. Това, че подобна позиция се отразява на напрежението в Европа, е приятен страничен продукт.

Цинизмът на Русия във всичко това е очевиден. Русия призова за извънредна сесия на ООН във връзка с атаката над болница в Газа – независимо, че прекара 20 месеца в бомбардиране на жилищни сгради и цивилна инфраструктура в Украйна. Но в страните, обзети от гняв и мъка заради военните действия на Израел в Газа, критиките на Русия се вписват в предварителните представи за Израел и неговите западни поддръжници. При това трибализиране на страданието пукнатините между развиващия се свят и Запада се разширяват. Русия няма да пропилее шанса да задълбочи разлома още повече.

Подкрепяйки Украйна през последните 600 дни, а сега заставайки до Израел след неговия най-тъмен час, Западните политици се опитаха да убедят останалата част от света, че глобалният ред е поставен на карта и демократичните ценности са застрашени. Но докато Израел и Хамас са засмукани във вихър от насилие, Западът е далеч от спечелването на битката на наративите. Украинската война отстъпи на заден план. Водената от САЩ дипломация в Близкия Изток е в хаос. А Западът и останалите стоят едни срещу други над бездна от взаимно неразбиране.

В това състояние на нещата Русия ще направи всичко по силите си, за да прибере печалбата в джоба си.

Хана Нотте, The New York Times

Превод за "Гласове" Екатерина Грънчарова