Висока доза означава нежелани реакции, а ниска – недостатъчен терапевтичен ефект.

Науката е достатъчно напреднала, за да е известно какво количество от кое лекарство какво действие има.

Предвид това, че всеки организъм има своите индивидуални особености и различен метаболизъм, уместно е да се вземе под внимание, че всеки човек има нужда от различна доза, за да бъде максимално ефективна и същевременно безопасна.

Добре дефинирани са терапевтичните граници на плазмените концентрации на редица лекарства. Това е концентрацията на активното вещество, която се открива в кръвта на пациента в определен момент след приема на лекарството. За да бъде терапевтичният ефект добър, но да не се наблюдават нежелани лекарствени реакции, е необходимо да се знае дали концентрацията на лекарството при всеки пациент е тази, която трябва да бъде.

Тук идва въпросът за отношението полза/цена на лекарствената терапия. Въпреки че ни е  известно защо лекарството не действа или дава странични реакции, имаме ли основание да правим скъпо струващо мониториране?!

Засега клиницистите предпочитат емпиричната терапия – на принципа проба–грешка и приложение на лекарството в общоприетите дози. Няма единно мнение относно клиничната стойност на мониторирането на лекарствата. До каква степен чрез неговото внедряване се подобрява отношението полза/цена на лекарствената терапия е спорно и то все още се използва само за научни цели.