Провали с човешки имена

Еми Барух, Дойче веле

Протестът днес е не просто срещу „заговора Пеевски“, „провокацията Сидеров“ или „схемата Цветан Василев“. Протестът е срещу всички онези, които унижават достойнството ни на български граждани.

Има ли предел на политическите провокации? Това, разбира се, не е въпрос. Това е възклицание, реакция на драматичното разминаване между обществените очаквания и прага на приличие, прекрачен за пореден път от 42-рото Народно събрание с избора на Сидеров за председател на парламентарната комисия за борба срещу корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.

Отвратително, но факт

Този индивид, чието име се превърна в запазена марка за неетично поведение, добави още няколко щриха върху образа си на скандален провокатор по време на проваления Консултативен съвет за национална сигурност при президента. Но не лидерът на „Атака“ е интересен в случая, а безучастното поведение на Сергей Станишев и Лютви Местан, които не помръднаха, не дадоха знак, че осмислят случилото се, и не изразиха по никакъв начин отношението си към нахалната демонстрация на деструктивност от страна на националиста Сидеров.

Именно отсъствието на една макар и символична санкция подсказва, че липсва базисен морален рефлекс, без който всяка публична роля кънти на кухо. Волен Сидеров, който нарече десетките хиляди протестиращи „лумпени“, е ярко присъствие в политическата менажерия на днешна България. Показателни са неговите метаморфози в българската публичност - на авансцената наблюдаваме кресливи жестикулации, а зад кулисите прозират безпринципни договорености, пресметливи размени на нечисти услуги, компрометиращи обстоятелства. Станишев и Местан мълчаха заради липсващия им един глас - гласа на Сидеров, без който техните предложения в парламента няма как да минат. Колкото и отвратително да звучи, той им е необходим.

Именно тази двойственост на стандартите, това политическо лицемерие се оказа най-трайната характеристика на онези, които кадруваха и в политическите, и в професионалните среди през всичките години на българския преход. Благодарение на тях бяха обезсмислени правилата за кариерно развитие, бяха премахнати критериите, гарантиращи почтена селекция, и беше създаден моделът на мълчаливо покорство, който прогони несъгласните и подчини угодните.

Да си припомним

Протестът днес е не просто срещу „заговора Пеевски“, протестът е срещу всички онези, които унижават достойнството ни на български граждани. Да си припомним: „моделът Марковска“, „безсрамието Ирена Кръстева“, „провалът Желева“, „позорът Цветанов“, „нахалството Кокинов“, „хищността Цеко Минев“, „провокацията Сидеров“, „срамът Гугушева“, „схемата Цветан Василев“, „мегаломанията Борисов“...

Колко много морални провали с човешки имена, колко много „запазени марки“ на българския преход, биографии, които илюстрират ерозиращите процеси в разпадащата се държава. Срещу тях е тътенът на улицата.

Седми ден хората скандират: „Безсрамници, вървете си!“.