Маргарита Попова: Правосъдието трябва да е основано на почтеност, прозрачност и ясни правила

Понятията за политическа и правна култура са неразривно свързани с обществения интерес и това ги прави особено актуални в сегашната обществено-политическа ситуация в страната. Това заяви вицепрезидентът Маргарита Попова на правна конференция „Политики, основани на знание: поглед към бъдеще без престъпност“, която се провежда в президентската институция под егидата на вицепрезидента. Въпроси на границите на наказателната репресия, условното предсрочно освобождаване от лишаване от свобода и замяната на доживотния затвор, както и перспективи на превенцията, обсъждат на „Дондуков“ 2 експерти на Комисията по помилването при президента, представители на фондация „Конрад Аденауер“, на Върховния касационен съд, Върховната касационна прокуратура, експерти.

„На форума ще бъдат търсени реалните възможности за правосъдие, основано на почтеност, на прозрачност, на ясни правила в обществен интерес и които пораждат доверие“, заяви вицепрезидентът, която откри дискусията. В приветствието си към участниците Маргарита Попова изрази надежда, че ще бъде даден нов тласък на дебата за политиките към непълнолетните, за ангажиментите на държавата към тях и за статуса на уязвимите. Този въпрос датира от 2010-2011 г. с изработването на концепция за детското правосъдие, припомни Попова и подчерта, че усилията в тази посока заслужават силна и широка институционална подкрепа. Вицепрезидентът допълни, че въпросът за детското правосъдие намира частична реабилитация и в момента се работи за специализация на прокурори за работа с непълнолетни.

Резултатите от изследване на наказателните системи на 35 държави в Европа по отношение на горната граница на репресията, представи председателят на Комисията по помилването доц. д-р Ива Пушкарова. В проучените държави преобладава наказанието доживотен затвор като най-силна форма на репресия. Наблюдава се обаче тенденция, предимно в Балканските страни с по-нови наказателни кодекси, вместо доживотен затвор да бъде прилагано дългосрочно лишаване от свобода, констатират от КП в проучването си, което предстои да бъде публикувано.

Сред изводите на експертите са, че във всички изследвани държави облекчението на наказанието доживотен затвор не е право на осъдения, а на държавата, разглежда се като стимул за осъдения да се поправи, а също така и като инструмент за индивидуализация на репресията. На основата на анализираните законодателства експертите и стажантите на КП извеждат период от 20-25 години като горна граница на обичайната фактическа репресия. Това е приблизителният период, за който експертите считат, че лишеният от свобода може да се поправи или да задълбочи риска от рецидив, стана ясно на дискусията.

Директорът на Правната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“ Торстен Геслер представи особеностите на помилването и на наказателната политика в Германия през последния половин век. Съдебните практики по условно предсрочно освобождаване, особеностите на помилването и криминогенните рискове при непълнолетните са част от темите, които предстои да бъдат обсъдени на форума в президентската институция.