ДДС за храните трябва да падне наполовина

Повече от ясно е, че средната годишна заплата на българина е една от най-ниските в Европа. В същото време държавата „вади“ от джоба ни по 20% данък при всяка покупка, дори и за стоки от първа необходимост, като хляб, мляко, месо и плодове.

Излиза, че колкото сме по-бедни, толкова сме „по-ларж“ и плащаме цени, каквито ги няма дори и в най-богатите европейски държави.

За стоките от първа необходимост в Англия няма ДДС. Налогът за същите в Германия е 7%, а във Франция – 5,5%. Само за сравнение, средната годишна заплата на британеца е 28 хил. евро, на немеца - 30 хил. евро, а на французите - 21 хил. евро, а нашата...-4618 евро...! Коментарът тук е напълно излишен!

Справка сочи, че в целия ЕС само Дания, прибалтийските държави и Румъния имат равен, или по-висок от нашите 20% ДДС върху храните. От септември Румъния сваля налога за храните на 0%, а от началото на август Гърция свали ДДС от 23% на 13%, за ресторанти, като данъкът за храните там отдавна е 13%.

Родни производители поискаха държавата да свали ДДС на 10% за основните храни. Вицепремиерът Даниела Бобева обаче, заяви че няма да се намалява ДДС. Ясно е, че в условията на икономическа криза, намаляването на данък е, ако не трудно, то поне – нецелесъобразно. От друга страна обаче, именно в условията на криза, как да плащаме толкова висок данък, при това за стоки от първа, жизнена необходимост?

Едни от най-бедните сме в ЕС, ако не и най-бедните, но данъчната ни политика си е жив финансов бабаитлък. Може и да сме най-дисциплинирани в Европа, но какво от това, когато цената е толкова висока, че става обект на вицове: България била единствената държава в света, където хората получавали по 300 лв. заплата, а плащали 400 лв. за ток!

И къде в тази схема са потребителските организации, които уж защитават интересите ни? Разбира се, че поризводителите искат по-ниско ДДС, за да печелят повече, като намалят задължителните си фискални разходи. Истина е и фактът, че ако падне ДДС, ще паднат и цените. Никой не иска да фалираме държавата с необоснована социална политика, става дума за разумно намаляване на един налог, поне в частта му за стоки, от които наистина зависи физическото ни оцеляване.

Не бива да се подценява и фактът, че едни 10% ДДС за храните, може да стимулира финансовото състояние на средния българин и това ще доведе до активизиране на потреблението и на нехранителните продукти. С една дума, като харчим по-малко за храна, ще ни остава повече за друго.

Нормално ли е един хляб у нас да е 1,20 лв. , а в Гърция, например, да е 0,80 лв.? Сравнението може и да не е особено коректно, но е факт. Ако приходите от оборот се увеличат, това означава и по-големи приходи за бизнеса, което пък от своя страна означава – по-високи финансови квоти за нови инвестиции. Е, не е ли това един от „задните“ изходи от кризата, с която по традиция, някак угоднически и мазохистично оправдаваме и ниските заплати, и високите цени...!?

Повече от ясно е и това, че ако ДДС за храните се намали, независимо с колко, това няма да доведе до „изстрелване на тапата“ на потреблението, но задължително ще го стимулира. Само остава политиците да вземат решение, или да преразгледат вече взетото такова...!