Институт „Иван Хаджийски“: Първите симтоми на предизборната треска

Ходовете и маневрите на политическите субекти през първия месец на новата година вече отчетливо са подчинени на стартираща евронадпревара. Точките на напрежение през януари обхванаха скандалите около Волен Сидеров (опит за антиевропейски имидж чрез балканска некултурност), „размразяването“ на АБВ (опит за участие на евроизборите чрез неевропейска практика), дистанционния диалог между ГЕРБ и Реформаторския блок (опит за изгодни позиции и преди, и след евровота), учредяването на партията „България без цензура“ (опит въз основа на евроизборите да се поиска предсрочен парламентарен вот). Зачестиха информации и спекулации за водачи и участници в листи, стимулирани от тайнството на партийната селекция, сочи анализът на политическия януари, изготвен от института „Иван Хаджийски“.

Завършихме 2013 г. с утихващ уличен натиск, с разпадаща се окупация на Софийския университет и със заявка на партиите да поемат политическия процес в свои ръце. Началото на следващата година проблематизира вътрешната кондиция на самите партии и способността им да навлязат уверено и монолитно в предизборната борба. Вътрешната ерозия в ГЕРБ се наблюдаваше още преди и макар че нови откъсвания на депутати или фигури в местните структури не настъпиха, проблемът едва ли е бил напълно решен, след като сигналите през януари говорят за търсене на партньорство и лансиране на нов европейски образ. Вътрешните конфликти в БСП, които съпровождат развитието й през целия преход, рязко ескалираха с повторното явяване на АБВ, вече без да е маскирана като „нито партийна, нито антипартийна“ формация. Реформаторският блок, достигнал до идея за коалиционно споразумение и съвместно участие, среща противодействието на Надежда Нейнски след първото „мерене на рейтинги“ и тепърва ще се изправи пред второ лидерско изпитание, преди да бъдем убедени, че разногласията са преодолени. Напрежението вътре в отделните сектори „на изходните позиции“ за евровота е определено по-високо, отколкото между секторите.

Напрежението има не само обективни корени в кризата на партиите и предизборните раздвижвания. Силен субективен фактор, действащ в тази посока, е внушението за нестабилност и нетрайност на цялата политическа конфигурация, и в частност на управлението, отправяно по различни поводи от десни политици и коментатори. Пролича и при скандала със Сидеров („мнозинството вече не може да разчита на „Атака“, тя приключва като партия, а отвън ще принудят БСП и ДПС да я отхвърлят и отидат към избори“), и при рестарта на АБВ („БСП окончателно се разпада, правителството загубва подкрепа“), и при евродоклада („Брюксел окончателно свали доверие от това правителство, то вече е обречено и си отива“). Лидерът на ДСБ Радан Кънев на 15 януари направи и политическа прогноза: „Властта пада до дни“. Така впечатлението за неудържимост на правителството и парламента, подхранвано по-рано от протестите, се възпроизведе на медийно равнище. Тук се вписва и предложението на президента Росен Плевнелиев за национален референдум, паралелно с евровота.