Сръбският посланик Владимир Чургус: Заедно да се преборим да ни зачитат интересите

Извънредният и пълномощен посланик на Сърбия в България г-н Владимир Чургус е поредният ни гост в поредицата интервюта за Novinite с представители на страни, които са сред най-големите търговско-икономически партьори на България.

Посланик Чургус, какви големи двустранни проекти разработват Сърбия и България в момента?

Сърбия и България са съседни държави, и двете на пътя между югоизточна  Европа и Азия и затова е логично инфраструктурни проекти да са винаги актуални. В момента са във фазата на реализация, или в окончателната фаза на подготовка за строителство няколко проекта в транспорта и в енергетиката, които свързват нашите страни.

Ще спомена няколко от тях:
Изграждането на автомагистралата Ниш-София /европейски транспортен коридор 10/ от наша страна се очаква да бъде завършено до края на 2016 година. Българската страна работи на подстъпа към София (западна дъга), а също така се очаква началото на строежа на окончателното свързване във формата на 4 ленти, което значително ще ускори сухопътния транспорт в това направление и ще го направи   да бъде много по-безопасно.

Проектът за подобрение на железопътната транспортна инфраструктура на същия коридор, заедно с електрификацията на железопътната линия Ниш – Димитровград /Калотина/, а също така се очаква и началото на строежа на газовата връзка България – Сърбия, и др.

Трябва и да упомена и откриването на новия ГКПП Ново Корито - Салаш, чието изграждане вече тече и което ще допринесе за по-доброто  свързване на гражданите и стопанските субекти в източна Сърбия и северозападна България, а това е много съществено за развитието на тези неразвити крайгранични райони.

Също е от изключително значение реализацията на Програмата за трансграничното сътрудничество, в което са реализирани изключително много проекти, чиито задачи бяха свързването на органите на местното самоуправление, неправителствения сектор и бизнеса и повишаването на качеството на живота в крайграничните области.

Според вас, какви са най-големите предизвикателства в двустранните отношения?

След приключването на програмния период 2007-2013 година, ние очакваме през първата половина на 2015 година да бъде обявена новата покана за предаването на проекти в програмния период 2014-2020 година, който ще бъде посветен най-много на повишаването на качеството на живота на младите хора, защитата на околната среда и развитието на туристическия потенциал на   крайграничните райони на Сърбия и България. Посолството на Република Сърбия в София е много активен участник в промоцията на проектите от тази програма и смятам, че те ще донесат конкретни резултати.

Двустранните отношения на Сърбия и България в момента са на исторически максимум и смятам, че няма открити въпроси. Ако възникне някой проблем, той се решава незабавно в директна комуникация между институциите на двете държави. Многобройни са примерите на срещите на представителите на правителствата на двете държави в предишния период, а миналата година имаше срещи и на най-високото, президентско ниво. Очаквам това да продължи и с избора на новото правителство след изборите в България на 5.10.2014 година.

Предизвикателствата идват отвън! Първо, имаме глобалната икономическа криза, която продължава твърде дълго и отрицателно влияе на икономиките на двете държави. Също така присъства и много сложна политическа ситуация в по-широк регион.

Сърбия се стреми към пълноправното членство в ЕС и за това има значителна и искрена подкрепа на България, за която сме много благодарни.  Нашите страни не влизат в редицата на големите страни по човешки, природни и икономически ресурси, затова трябва да се държим заедно и по този начин да се преборим  нашите национални интереси бъдат правилно третирани в международната общност.

Къде виждате най-голям потенциал и неизползвани досега възможности за сътрудничество?

Разбира се, досега най-голям потенциал се намира в съвместните проекти в областта на производството за нуждите на пазара на “третите” страни. Сърбия има подписан Договор за свободна търговия със страни, които са изключително интересни пазари, както напр. Русия, Беларус, Казахстан, Турция, държавите   на   ЦЕФТА (Босна и Херцеговина, Македония,   Ч ерна Гора, Албания и Молдова). България е, от друга   страна,   пълноправна членка на ЕС и   с   това членство   има предимство по отношение на   този   пазар.

Сътрудничеството в областта на съвместното явяване на пазара би могло добре да повлияе на развитието на производството в нашите страни и да подпомогне откриването на нови работни места. Трябва са споменем и Китай като потенциален съвместен партньор в развитието на инфраструктурата и земеделието в нашия регион.
Туризъмът е също така една от областите, където съвместното ни появяване би допълнило офертата ни и увеличило интереса на туристи от страни, които не са традиционни посетители у нас, каквито са туристите от Япония, САЩ, Китай и др. В реализацията на такива проекти трябва да се използват всичките ресурси, които   са на разположение, и инструментите за финансиране, каквато е напр. Дунавската стратегия.

Трансграничното сътрудничество  е също сегмент, който би могъл още повече да се развива. Около това съществува пълното съгласие на държавно ниво между България и Сърбия. Самия факт, че това са най-неразвитите райони и от двете страни на границата, представлява най-сериозното предизвикателство за двете държави, и ние трябва заедно да се потрудим да обезпечим по-добри условия на живот в тези райони, особено на младите хора, които ги напускат в търсене на работа, чрез проектите, за които може да се очаква още по-голяма финансова подкрепа от Европейския съюз.

Как Вашите съотечественици възприемат България и българите?

Отдавна са минали времената на твърдите граници. Нашите народи се смесват, гостуват си. Правят се нови приятелства, кумства и се сключват смесени бракове.

Смятам, че информацията, че всяка година броят на туристите от България, посещаващи Сърбия с цел туризъм, се увеличава с повече от 20%, достатъчно говори за това, как българите са приети в Сърбия. Много сръбски туристи посещават ски-центрове в България и курортите на Черно море. И което е най-важно, връщат се всяка година там, а това е потвърждение, че са доволни от отношението на българските домакини към тях. Ние сме много близки народи -  езика, културата, вярата, манталитета. Винаги сме гостоприемни и готови да се веселим с музика и добри вицове!