Детство, бал, съзряване, но не в този ред!

Месец май е, онова време, което по-скоро трябва да бъде наречено „сезона на баловете“. Цяла година момчетата и момичетата от дванайсетите класове си мечтаят, плануват, избират как точно да протече въпросният ден.

Всичко трябва да бъде изпипано – от роклята и костюма до прическата, от дамата или кавалера до грима и аксесоарите, от избора на ресторанта до превозното средство, с което се отива на бала.

Обикновено абитуриентите избират луксозни коли, с които да блеснат на бала и поне малко да се почувстват като персонажи от приказка. Има и част от завършващите обаче, които си падат по по-нестандартното. Чували сме за какви ли не варианти – каруци, трактори, камиони... един завършващ дори се появи с катафалка!

В последните години обаче все повече млади хора си дават сметка, че балът е една вечер. И макар че се е наложило мнението, че тя става незабравима именно заради облеклото и аксесоарите, това далеч не е така. Инициативата „С тениска на бала“ е само един пример. Тя има за цел да се съберат средства за деца в нужда за сметка на скъпите тоалети и луксозните коли. Тази кампания обаче, освен съпричастността на младите хора към чуждите несгоди ни показва и нещо друго – че днешните абитуриенти са наистина зрели хора. Те са достатъчно пораснали и то не само на години, за да осъзнаят, преценят и направят избор.

Далеч съм от мисълта, че завършващите преди 20 години не са имали съзнанието, че от ученическата скамейка вече сядат на друг чин, където ще учат уроците на живота. От гледна точка на днешния забързан начин на живот обаче и все повечето знания, които още от най-ранна детска възраст трябва да усвоим, трябва да се замислим, дали пък не съзряваме вече по-рано...

Що се отнася до биологията това е факт. Днешните гимназисти често могат да бъдат сбъркани с абитуриенти, а те от своя страна пък приличат на 25-26-годишни. Но дали освен физически, това не е вярно и за начина им на мислене?!

Често мои приятели казват, ние сме последното поколение, което е тичало по улиците, играло е на жмичка и стражари и апаши и се е радвало на безгрижно детство. Днешните деца, освен че са пристрастени към новите технологии, но са и затрупани с хиляди други извънкласни занимания, та не им остава време за игра. Всъщност първото поколение, което е било подложено на "обстрела" на новите технологии и стремежът да се знае всичко във всяка област, са днешните абитуриенти.

Спор няма, че поемането на отговорност и грижата към ближния са за похвала, но не са ли те задача на другите членове на обществото? До толкова ли са пораснали дванадесетокласниците, че вместо да мислят за изпити и рокли, те се тревожат за съучениците си и разсъждават по проблемите на възрастните? Ако отговорът е да, то какво правим останалите?

Нощта на бала е връхна точка и се смята за своеобразна черта, която дели зрелите хора от тийнейджърите. Може би обаче е дошъл моментът да се замислим дали не живеем в свят, в който съзряването се случва много преди да е дошло времето на бала и тази черта трябва да бъде преместена поне с няколко години по-рано?