България: Даваме нещо на света...

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) -

Първоначално стартирана през март 2012 г., от юли 2012 г. „Задочен коментар“ е коментарна рубрика, посветена на представянето и възприемането на България по света, както и на случващото се с българите в чужбина.

На 12 юли т.г. научих новината от вселенско значение, за която се говори даже в шуменския квартал Дивдядово: с песента „Да бъдеш гербер не е лесно“ по текст на Иван Тенев (същият, който през септември 2011 г. каза: „Изгонихме я старата естрада, но няма и надежда млада!... Отгледахме си едно чалга поколение от мутро- и новобогаташки поклонници. Сега ще му берем гайлето“) Соня Иванова скоро може да измести „легендата на родната естрада Веселин Маринов от първото място в музикалното сърце на редовия член на ГЕРБ“ (цитат от българска медия). Видеоклипът е заснет край Бистрица (очевидно преди пожара), където премиерът Бойко Борисов бележи голове за местния футболен отбор „Витоша“.

...Опитвах се да отхвърля нелепостите на младата певица („гербер жив, надмогнал снеговете“), когато влязох в една от залите на прочутия мадридски хотел „Риц“ – на 20 метра от плочата, сочеща къде е живял българският писател Димитър Димов по време на престоя му в испанската столица.

Там авторитетният форум за дебати „Нова икономика“ организира почти всекидневни „работни закуски“ с държавни и правителствени лидери, политици, бизнесмени и интелектуалци от целия свят.

Този път неговата сравнително скорошна (от 2005 г.) пионерска платформа – Форум „Ново общество“ – свика политици, хора на бизнеса, писатели, дипломати, журналисти, за да чуят българския еврокомисар Кристалина Георгиева.

Още с първите си думи на отличен английски бившата вицепрезидентка на Световната банка застави препълнената зала да забрави, че е българка, да види в нея една „силно ангажирана европейка“ (оценка на седналия до мен икономист-адвокат Карлос Пуенте), която покори слушателите с ярката си комуникативност и детайлното познаване на материята: хуманитарната помощ на ЕС, доброволческия корпус, икономическия растеж като изход от природните, политическите, икономическите и конфликтните бедствия.

Разбира се, песента за гербера се забута в ъгъла на съзнанието ми, зачеркната от думите и поведението на тази жена. Бил съм на десетки подобни „закуски“ – на нито една не е имало толкова много въпроси към госта оратор. Защо? Защото българката не се посвени да каже директно няколко истини, за които се говори малко или никак: през миналото футболно първенство в Европа 3000 отбора играха мачовете си с призив за борба срещу глада в Сахел (въпреки кризата); 85% от всички европейци приемат положително солидарната помощ с далеч по-нуждаещите се от нас; за съжаление европейските политици все още вървят на крачка след събитията и не отделят достатъчно внимание на предвижданията, на предварителните мерки за предотвратяване на бедствията („1 евро, инвестирано в предотвратяването, спасява имущество на стойност 7 евро“), и т.н.

Г-жа Георгиева изрече фраза, която предизвика одобрителните възгласи на присъстващите: „Въпреки критичното икономическо положение Европейският съюз продължава да бъде най-големият дарител (донор) за нуждаещото се население в целия свят. Но за разлика от американците, ние, европейците, нямаме навика, културата, да бъдем горди от това, което правим“.

Каза го една българка! Има ли смисъл да се мери космическото интелектуално разстояние между песента за герберите и словата и действията на тази жена? Въпроса „Защо изпълнението на Соня Иванова е хит в мрежата, а за Кристалина Георгиева се пише само в котловинен мащаб?“ оставям на социолозите...

...След „Риц“ се срещнах с Петя Цанева – председател на българската асоциация в Испания „Балкан“, обявена неотдавна за „Българка на годината“, основател на първото българско неделно училище в Испания (сега вече са 36 в цялата страна – тук 23 000 българчета са на училищна възраст).

Подаде ми подвързана с дебела кожа и с метални закопчалки книга. Оказа се препис на „История славянобългарска“, посветен на 250-годишнината от написването й, 290 години от рождението на Паисий Хилендарски и 50 години от канонизирането му.

Преписът, имитиращ калиграфията на Зографския препис, е извършен от 130 деца в двете български училища в Мадрид и 130 деца от трите училища в Хатива и Енгера във Валенсианска област. Илюстриран е с копия на известни български икони.

Този „Мадридски препис“ се прибавя към познатите над 60 преписа на Паисиевата творба. Впрочем по инициатива на българските неделни училища „Свети Иван Рилски“ и асоциация „Балкан“, освен в Мадрид и Хатива, преписи направиха българчетата от неделните училища в Лондон, Чикаго, Виена, Атина, Кипър, Шарлот (САЩ) и Париж. Така към другите ръкописни преписи на Паисиевата история се прибавят още девет, които ще стоят в специален кът в Националната библиотека в София.

...Вероятно не е лесно за хора, брулени от всекидневието в България, грижовно обграждани с „хитове“ на Маринов, Иванова и Сие, информационно затлачени в „ленторязането“, да схванат същинското значение на този 12 юли, за който пиша от „ревность и жалость по рода своего болгарского“, както го закова Паисий.

Така или иначе - разбран или не - продължавам да мисля, че ние и сега даваме „нещо“ на Европа и света. Вероятно Кристалина Георгиева и Петя Цанева са една стотна от това „нещо“. Друг е въпросът дали го осъзнаваме, или си живуркаме в нихилистичната ракийно-чалгаджийска битност.