Кога бихме могли да бъдем щастливи

Кога бихме могли да бъдем щастливи
A A+ A++ A

„Българите са сред най-нещастните в света” – това е „оценката” на много от родните медии, прочели втория годишен доклад за световното щастие.

Наистина ли сме „по-нещастни” от хората в страни с военни конфликти, от населението в територии, в които детската смъртност се измерва със стотици хиляди годишно, или от земи, където питейната вода е лукс, а храната – привилегия?

Още в предговора на многостраничния документ се декларира: „Светът се намира сред един голям политически дебат за целите на обществената политика. Какви трябва да бъдат целите на световното устойчиво развитие през периода 2015-2030? The World Happiness Report 2013 се стреми да участва в този дебат. През юли 2011 г. Общото събраните на ООН прие историческа резолюция, с която прикани всички страни да измерват щастието на своите народи и това да им помогне, като пътеводител, в тяхната обществена политика”.

С други думи – освен да се подчертава, че по щастие на своите жители България заема отвратителното място 144 (пред Ботсуана – 145), но след Афганистан (143), Йемен (142) и Чад (141), би следвало да се анализира по-задълбочено доклада и да се предложи на обществото както определението за „щастие”, използвано в доклада, така и факта, че през периода 2005-2007 не сме били доста по-щастливи в сравнение с 2010-2012. Казано иначе, нашето „нещастие” не е от вчера.

Хипотетичната държава Distopia е използвана като мерило за най-ниските стойности на шест ключови показатели, на основата на които се анализира „степента на щастие” в 156 страни: Брутен национален продукт на глава от населението, очаквана продължителност живот в добро здраве, да имаш някой, на който да се опреш в тежки моменти („обществена подкрепа”), възприемане на корупцията, преобладаване на великодушието (щедростта, благородството), свобода на житейския избор.

Така маркира намеренията си World Happines Report 2013. Много са авторите на осемте глави на този безценен труд, който би следвало да се прочете от всички наши граждани, общественици, политици. Имената на редакторите респектират: John Helliwell - Vancouver School of Economics, University of British Columbia и Canadian Institute for Advanced Research; Richard Layard – директор на Well-Being Programme, Centre for Economic Performance, London School of Economics; Jeffrey Sachs – директор на The Earth Institute, Columbia University – той май беше съветник на президента Петър Стоянов. (Имената на редакторите, на институциите и самото названието на доклада са оставени на английски - за евентуални справки).

Докато за страни като Гърция, Португалия, Испания и Италия – най-тежко пострадалите от кризата сред държавите в зоната на еврото, с огромна безработица и рязък спад на икономическото развитие – е нормално да се отчита сериозно отстъпление в „класацията на щастието”, то за България като че ли няма други сериозно обосновани обяснения, освен свързаните с националната психология. Стига да се препрочетат някои от творбите на Каравелов, Ботев, Вазов (особено от пловдивския период), Алеко Константинов, Иван Хаджийски (40-те години на миналия век), за да се вникне в най-тъмните ъгли на душата на нашия народ. 
След като близо 90 процента от българите имат собствено жилище, т.е., някаква материална база, на която в тежки моменти могат да разчитат, а безработицата е в рамките на средните за ЕС показатели, откъде се пръкват именно сега неудовлетворението, завистта, егоизмът, отчаянието, безизходицата, закърнялата самокритичност, сребролюбието, угодничеството, корупцията и други подобни качества, уловени във въпросния доклад?

Днешен въпрос със стари отговори... Или без отговори.

В доклада се цитират анкети на „Галъп”, според които у нас съществува всепроникваща корупция, а възможността за свободен избор е по-малка, отколкото например в следващата ни Ботсуана. Щедростта в обществото и очакването за дълъг и здрав живот също са на критично ниски нива в България. Но това не са нови явления. Просто сега се виждат по-отчетливо.

Авторите на World Happines Report 2013 измерват щастието – нормален стремеж на всяко човешко същество! – в два аспекта: емоционален и удовлетворение от живота. Българите сериозно се проваляме и в двата. Благодарение на това липсват обективните обществени ползи от личното добруване (щастливият човек е по-добър работник, по-социален, по-солидарен) – за разлика от първенците в класацията: Дания, Норвегия, Швейцария, Холандия и Швеция.

В доклада е публикувано и пространно есе на Jeffrey Sachs, наречено от автора "провокационно". Той признава икономическите, обществените и психологическите фактори, определящи щастието. После се пита: докога ще подценяваме четвъртия фактор – нравствената, добродетелната етика? Sachs сочи четирите основни показатели, по които може да се мери нравствеността: ненасилие и уважение към човешкия живот, справедливост и солидарност, честност и толерантност, взаимно доверие и сътрудничество с другите членове на обществото.Кое от изброените етични качества ни липсва като нация, за да бъдем днес подредени като „най-нещастните” европейци?

Според изчисленията на икономисти и политолози България ще бъде най-бедната страна в Европейския съюз и през не толкова далечната 2020 година. Нормално. Колкото и да се развиваме, другите няма да стоят на едно място и ще трябва да ги догонваме, тъй като тръгнахме от много по-ниско ниво.

Но има и друго питане. Как така една централно американска държава като Коста Рика, чийто БНП на глава от населението е приблизително равен на българския, заема 12-то място в „класацията на щастието”, а ние 144-то? Явно е, че в нашата страна нещо не е наред.Докладът World Happines Report 2013 е спонсориран от ООН. Това означава, че ще бъде щателно анализиран в много канцеларии, където се вземат политически, икономически, търговски решения. Ясно е, че там България не ще бъде в благоприятно положение.

„Куцането” не може да се оправи с крещящи негативни вестникарски заглавия, нито само с обвиняването срещу сегашното, предишното и всички предшестващи правителства - от освобождението от турското робство досега.

Може би трябва самокритично да оценим преди всичко себе си; да се вгледаме сериозно в етическия фактор на щастието; да преосмислим битието си; да потърсим и извадим наяве онази положителна енергия, която непременно се таи в нас, да я обединим с хората около нас и да я поставим на разположение на устойчивото бъдеще на България.

Тогава ще бъдем щастливи. Сигурно.

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Коментирай

Най-четено от Задочен коментар
Последно от Задочен коментар

Всички новини от Задочен коментар »

Акценти

Анкета

Ще състави ли правителство?