Тревога: все повече емигранти имат еднопосочен билет

Тревога: все повече емигранти имат еднопосочен билет
A A+ A++ A

На своя портал нищожната испанска партия Alianza Nacional, която се обявява за „наследница на европейската фашистка идеология”, с гордост показва снимки от участието на нейни представители в организираната от крайния десен Български национален съюз международна среща в София. Испанските неонацисти твърдят, че благодарение на усилията на „бойните другари”, е бил забранен парад на хомосексуалистите в българската столица.

Не става ясно дали софийската община е включена в това „идеологическо братство”... Световните медии не обърнаха никакво внимание на „събитието”. Впрочем и краткият „дебат” в Европейския парламент за положението в България също беше споменат само с няколко реда (за разлика от обсъждането за Унгария и поведението на Виктор Орбан например), в които се прокрадна идеята, че депутатите на ГЕРБ трябва да се върнат в парламента, за да може Народното събрание да работи нормално - т.е. със силна опозиция, която да осъществява действителен контрол на правителството.

От спорадичните коментари и информации за протестите в България на британски, немски, френски, испански, американски и други медии (Египет, Бразилия, Турция, Мандела, Едуард Сноудън, задържането в Европа на самолета на боливийския президент и т.н. са събития с далеч по-голямо значение) личи, че много от чуждестранните колеги не успяват да поставят България в някое от съществуващите политически, обществени, икономически, културни квадратчета на европейската карта. Изглежда, че и ние, българите, не сме далеч от питането: „Какво в действителност става у нас?”.

Повече от ясно е, че „нещо става”. Може би затова много българи търсят изход в... „чужбината”. Току-що представеното в София изследване на общественото мнение на тема “Потенциал за миграция към други страни от Европейския съюз”, извършено през юни 2013 г. от Агенцията за социални и маркетингови изследвания („АФИС”), показва, че за пет години „ръстът на тези българи, които заявяват, че биха живели извън България, ако имат такава възможност”, се е увеличил от 20% през 2008 г. на 36 на сто през тази година.

Нещо повече – повече от две трети от интервюираните (68%) „одобряват факта, че през последните години много българи емигрират в чужбина”. Българите, които имат по-скоро негативно отношение към емигриращите сънародници са 17 на сто (10%, които не одобряват това действие „донякъде”, и други 7%, които изцяло не одобряват емиграцията).

„АФИС” стига до следния извод: „Позитивното отношение към емиграцията и тези българи, които напускат страната, неизбежно обрисува и актуалната ситуация – голяма част от населението приема емиграцията като възможно алтернативно социално действие”. Това значи, че за много хора ножът е опрял до кокала: въпреки че 90 на сто от българите притежават лично обитавано жилище (на теория това е сериозна спирачка пред миграцията, тъй като в чужбина разходите за наем са около 30% от дохода на имигранта), повече от една трета от населението на България е готово на напусне страната!

Разбира се, върху подобна нагласа оказва влияние и наблюдението, че 54 на сто от българите „имат близки или роднини, които за последните пет години са емигрирали в чужбина”. Представените от „АФИС” данни идентифицират една тревожна „червена лампа” за бъдещето на държавата: 32 процента от искащите да емигрират са с висок образователен ценз (висше или по-високо), 43 на сто са със средно специално образование, а 19% - със средно; с по-ниско образование са едва 6 на сто.

Ако това не се нарича „изтичане на сиво вещество”, здраве му кажи - задача с повишена трудност за българските държавници, политици, партии, бизнесмени, синдикати, неправителствени организации, общественици!

Лошото никога не идва самó. Тези дни беше представено поредното регионално изследване на имиграцията в област Мадрид (обикновено данните съвпадат с нагласите в цяла Испания). От него става ясно, че 21,1% от „испанските” българи работят за собствена сметка – чудесен изход от кризата; а над 80 на сто имат средно, професионално или висше образование. С други думи, Испания само печели от нашите сънародници.

Но най-тревожната за България цифра е, че 57,05 процента от българите в иберийската държава заявяват, че се установяват тук завинаги (близо 100 000 души), а 12,18 на сто твърдят, че ще се завърнат „след няколко години” (твърде абстрактна формулировка - за една година 6 на сто от българите в Испания преминаха от категорията „завръщане след няколко години” в графата „установявам се завинаги тук”).

Ясно е, че всичките екстремистки „акции”, европейските дебати и политическата криза минават покрай ушите на значителна част от българите у нас и в странство. Тези хора са притиснати от бедността и безработицата, от икономическия и обществен застой, от безизходицата. И намират отдушник в емиграцията.

При това над половината тръгват с еднопосочен билет. Предполага се, че България, както Ирландия преди няколко века, ще издържи на този отрицателен демографски натиск. Но не е ли жалко да слушаш в механи, барове, ресторанти и клубове „Хубава си, моя горо” с английски, френски, испански, немски акцент? Въпросът, разбира се, не е твърде уместен. Всеки човек има право да избира по-доброто. Което днес – поради стотици причини – трудно се намира в родината.

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Коментирай

Най-четено от Задочен коментар
Последно от Задочен коментар

Всички новини от Задочен коментар »

Акценти

Анкета

Ще състави ли правителство?