Наистина ли сме бавноразвиващи се?

Наистина ли сме бавноразвиващи се?
A A+ A++ A

Според публикуваните у нас информации говорителят на Европейската комисия Марк Грей „подчертал”, че при представянето на т.нар. „устен” доклад на ЕК „политическата ситуация в страната не е била обсъждана”.

Вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова (тя е човек на европейските институции) не беше много съгласна: „Искам да знам четирите партии в парламента какво мислят за съдебната реформа. Бих предложила споразумение около консенсусни точки, които да влязат и да гласуват съдебната реформа, след това, ако желаят, могат да отиват извън парламента, на избори. Съдебната реформа е много политически въпрос. Погрешно се смяташе, че е интелектуално упражнение на експерти”, каза тя.

От оскъдните изявления на говорителя на ЕК се разбра, че са обсъждани назначенията в сферите „Правосъдие” и „Сигурност”, ефективността на Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси, дейността на Висшия съдебен съвет и главния прокурор, реформата в МВР, отнемането на незаконно придобито имущество, антикорупционната стратегия и службата БОРКОР.

Ако тези теми не са политически, не е ясно кои биха били квалифицирани като такива. Дали за Брюксел не са били достатъчни политическите послания на посланиците на Германия, Франция и Холандия, изказани в столицата на техния „протекторат”?

Впрочем, тъй като самият Марк Грей споменал БОРКОР, не е излишно да се припомни, че става дума за национален проект, чрез който трябваше да се реализира приетата през ноември 2009 г. от кабинета на ГЕРБ, начело с Бойко Борисов, „Национална стратегия за превенция и борба с корупцията и организираната престъпност”.

Автор на този „комплексен кибернетичен модел за централно планиране и разработване на ефективно действащи мерки и системи от мерки срещу корупцията” (каква формулировка!) бе германският експерт Ролф Шлотерер, съветник на българското правителство.

Макар и леко адаптиран, моделът е чисто германски. В неговата визитна картичка пишеше, че действал отлично във Федералната република. Българската редакция на Deutsche Welle спря да го прехвалва, когато избухна корупционният скандал с баварските министри и депутати (общо 79) на коалиционния партньор на Ангела Меркел Хорст Зеехофер. Години наред (от 2000 г.) те са плащали заплати на съпруги, сестри, братовчеди, роднини като секретари, съветници, помощници и са източвали хазната на Бавария. Под натиска на канцлера бяха принудени да върнат парите. Прехваленият антикорупционен модел не спаси и бившия президент на Германия – той подаде оставката си.

Четейки задъханите от гняв (и злъч) коментари на Deutsche Welle (някои от тях като че ли следват мислите и действията на съпругата на българския президент, обявила се – като мъжа си – открито срещу признатия за законен от европейските наблюдатели на предсрочните избори от 12 май и от съда парламент, който излъчи сегашното правителство), се налага впечатлението, че освен журналистите и сътрудниците на редакцията и няколко десетки хиляди „умни и красиви” демонстриращи, всички български политици и граждани от 10 ноември 1989 г. насам са били мафиоти, мутри, крадци, мошеници, използвачи, боклуци, корумпирани слуги на чужди интереси (не на Германия, естествено), стадо, мърша и т.н.

Въпреки всичко – има надежда. „Харта 2013”, например. В която се подминават проблемите на двата милиона българи зад граница и на масовото им настояване за разкриване на изборни райони „Чужбина”, не се споменават и онези близо 900 000 българи с нагласа да емигрират (въпреки доматите и тъпаните пред парламента), не се пише и за трагичната истина, че един от всеки трети български младеж между 24 и 29 години нито учи, нито работи.

Своеобразен връх на „светлите хоризонти” е „наблюдението” на известния Г. Папакочев (навремето работеше в сп. „Патриот”, издание на подчинената на Министерския съвет Организация за съдействие на отбраната, а после в отдел „Прослушване” на Българското национално радио), който писа в Deutsche Welle, че някои от идващите в отпуск студенти и работници в чужбина се включвали в протестните софийски демонстрации направо от аерогарата – вероятно мъкнейки по жълтите павета куфарите си и армаганите.

...И най-елементарните учебници подчертават, че журналистиката допринася за образуването на общественото мнение; затова често е наричана четвъртата власт (след законодателната, изпълнителната и съдебната). И още: от журналиста се очакват професионализъм в предаването на събития, безусловно придържане към истината и журналистическа етика.

Разбира се, истината и етиката са дефицитни политически артикули не само в България, Румъния, Италия, Германия: в Испания, например, бушуват няколко корупционни пожара, обхващащи управляващата Народна партия, опозиционната Социалистическа партия, кралското семейство и почти всички останали политически формации.

Разликата е в това, че медиите – независимо от тяхната идеологическа ориентация – информират съвестно за обществените пламъци. На този фон премиерът Рахой не получава открити критики от Брюксел, камо ли от посланици на съюзнически страни.

Изглежда, че Европейската комисия, включително и гостуващата тези дни в София комисарка Вивиан Рединг, както и някои дипломати, не усещат (може би задължителния) български медиен коректив, ако съществува. Вероятно този факт възбужда у тях дидактическата стръв на педагог в пансион за бавноразвиващи се.

Наистина ли България е приют на невменяеми, които не могат да седнат – на бира, ракия или плодов сок – да си поговорят нормално? Едва ли. Просто би следвало да се изолират политическите пиромани.

П.П. Майка ми е родена във Франкфурт. Берлин е един от най-хуманните градове, които съм посещавал. Сан Суси в Потсдам е неповторимо изживяване. Хамбург е неповторим. Във Ваймар бих живял с удоволствие. Бон е любимото ми немско седалище.

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Коментирай

Най-четено от Задочен коментар
Последно от Задочен коментар

Всички новини от Задочен коментар »

Акценти

Анкета

Ще състави ли правителство?