Емигрантите: гласоподаватели „втора категория”

Емигрантите: гласоподаватели „втора категория”
A A+ A++ A

Не е пресилен израз – такава е нагласата на българския т.нар. „политически елит”. Доколкото е известно никой от политиците не си прави труда да анализира резултатите от гласуването зад граница на 114 557 български граждани. Защо да го правят, когато техният вот и без друго не струва пукната пара.

Един факт: макар че половината тях (49,15%, 54 353 души) дадоха гласа си за ДПС, а всеки пети (20,80%, 23 090 души) – за ГЕРБ, нито една от двете партии не увеличи броя на депутатите си, получени от гласуването в страната; нито пък анемичната емигрантска подкрепа за Коалиция за България (4,43%) и „Атака” (2,79%) повлия върху крайния резултат.

За сетен път стана ясно, че при сега съществуващото изборно законодателство гласуването в чужбина е „отбиване на номер”. Това е една от причините за слабата активност на българската диаспора на 12 май (по-ниска в сравнение с парламентарните избори от 2009 година). Разбира се, върху нея вероятно са оказали влияние и факторите, които отблъснаха от урните и половината от гласоподавателите в България.

Но това е друга тема. В Испания, например, в 24 секции гласуваха 10 069 души - валидните бюлетини са 9917; а на предните парламентарни избори в 19 секции (с пет по-малко) правото си на глас упражниха 13 152 души. Първото заключение не е ново: докато не се разкрият райони „Чужбина”, които да провокират политическите формации да разясняват своите програми сред двата милиона българи зад граница, изборната активност на диаспората ще бъде все по-слаба.

Нещо повече – колкото повече се бави това решение, толкова по-малко диаспората ще се чувства съпричастна за политическото бъдеще на България. Думата е за „второто поколение” (едно университетско проучване доказва, че над 50% от „второто поколение” – родени в Испания или дошли тук в ранна възраст – се чувстват испанци), което пък е почти отписано за българския политически живот.

Може би „елитът” иска точно това? ...На въпроса „С какви очаквания гласувахте”, хора, пуснали бюлетината си в секцията в посолството в Мадрид, отговаряха почти единодушно. „ С очаквания за нещо по-добро и нещо по-различно от това, което беше досега. Защото нямаме намерение да седим цял живот по чужбините, искаме да си се приберем в България и да си живеем при семействата”, каза Бистра Петрова.

Петя Христова: „Гласувах, за да пребъде България и да се върнем. Това най-много искам, макар че съм благодарна на всичко, което ми дава Испания – имам работа, помагам на децата си, покривам си заемите.”

Петя Тодорова: „Очаквам нещо да се промени, за да можем да се приберем.”

„Гласувам за промяна, за по-добро бъдеще. Децата ми са родени тук, но искам бъдещето им да е в България. За момента обаче не е възможно. Надявам се, че моят глас може да промени нещата – искам да вярвам, че може би е така”, твърди Гергана Христова.

Стефан Христов: „Гласувах с положителни очаквания – да се оправи положението в България и да се върнем, да не излизат младите хора в чужбина, а да си останат у нас.”

И така нататък. Вторият извод е очевиден: немалка част от емигрантите искат да се върнат в „променената родина”. Кога и кой ще „промени” България? Резултатите от изборите не дадоха ясен отговор. Впрочем – желаят ли управниците ни натрупалите опит, умения и демократични рефлекси емигранти да се върнат в родината?

Третото наблюдение може да бъде оспорвано, но то сочи, че в изборите зад граница участваха предимно хора, напуснали страната преди повече от пет години. Това донякъде обяснява защо беше предпочетена партията на Бойко Борисов (оставяйки настрана спецификата на електората в Турция).

В Испания за ГЕРБ пуснаха бюлетина 60 на сто (5925 души) от гласувалите. С други думи онези, които не са били в България през управлението на ГЕРБ, вярват, че бившият премиер и неговият екип са носители на желаната „промяна”. В това отношение вотът зад граница не съвпада с гласа в страната: ГЕРБ загуби една трета от предишните си привърженици.

Замислят ли се политиците на какво се дължи разминаването? ...Данните за гласуването извън страната могат да се анализират от различни гледни точки, да се „въртят така и вака”. Но никой не може да отрече, че тези избори утвърдиха тенденцията, която идва от минали изборни процеси: да се гледа на българите в чужбина като на гласоподаватели „втора категория” („те вече са направили своя избор като са напуснали страната”), като на „български граждани”, „ама не чак като нас, които сме в България”.

Диаспората не пасе трева. В огромното си мнозинство тя разбира „триковете” на политическа „класа” и затова все повече й обръща електорален гръб. Един ден нашето обществото ще плати скъпа дан за прокъсването на нишката между българите „тук” и българите „там”. Дано не се сбъдне това пророчество!

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Коментирай

Най-четено от Задочен коментар
Последно от Задочен коментар

Всички новини от Задочен коментар »

Акценти

Анкета

Ще състави ли правителство?