Брюксел и Бургас: кой как реагира...

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) -

Първоначално стартирана през март 2012 г., от юли 2012 г. „Задочен коментар“ е коментарна рубрика, посветена на представянето и възприемането на България по света, както и на случващото се с българите в чужбина.

Очаквах с нетърпение да науча мнението на чуждестранните медии за доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма на сътрудничество и проверка. Още повече че става дума за период от пет години, през които страната е получавала (и продължава да получава) подкрепата на ЕС в областта на съдебната реформа, в борбата с корупцията и в борбата с организираната престъпност.

Преди трагедията на бургаското летище на 18 юли немски, френски и испански електронни медии просто повториха споменатите при представянето на доклада слабости (превърнали се едва ли не в клишета), както и част от препоръките. Толкова.

Имам усещането, че за тях България е в „балканския кюп“ – притисната между икономическата и социална криза в Гърция и политическата несигурност в Румъния.

...Преди доста години президентът Александър Квашневски ми казваше, че равнинната му страна е като в „сандвич“, притисната от Русия и Германия. С времето Полша успя авторитетно да се „измъкне“ от „сандвича“. Предполагам, че България ще намери сили да стори същото. Това – между другото...

Часове след представянето на доклада стана касапницата в Бургас.

Медиите в страни с подчертан опит в борбата срещу националистическия и религиозно-фанатичния тероризъм (жертви на атентати), като Испания, Великобритания, Франция, САЩ, само цитираха български и израелски източници - без никакви допълнителни коментари и анализи, въпреки че в тези държави съществуват тонове сериозна литература, свързана със съвременните форми на тероризъм. Тук никой не пожела да се ангажира с мнения, преди да разполага с факти, предоставени от разследващите професионалисти. Естествено. За разлика от други атентати, в този никой не пое отговорността за извършването му: Иран и „Хизбула“ отрекоха обвиненията на израелския премиер.

Реакцията на някои български средства за информация и особено на участниците във форумите и социалните мрежи беше: абсурдни предположения, съждения, анализи и изводи без факти. От това личи, че нашето общество като цяло не е подготвено да реагира адекватно на едно многообразно и трудно за предвиждане и предотвратяване явление като тероризма – организиран и индивидуален, международен и локален, идеен (религиозен) и патологичен. Стигна се дотам, че Мюфтийството „гарантира“ за абсолютно всички български мюсюлмани – сякаш ги познава от пелени!

Ширещата се в българското интернет пространство теза, че атентатът в Бургас е отговор на израелската политика срещу палестинците („действие–противодействие“), не издържа на логиката и на фактите.

Ако беше вярна, близките на подложените на стрес и самоубили се служители на Франс Телеком трябваше отдавна да са взривили централата на компанията, а роднините на самозапалилия се в Атина пенсионер да са вдигнали във въздуха сградите на Европейския съюз, Европейската банка и Международния валутен фонд.

Как привържениците на тази идея биха обяснили факта, че войските на Башар Асад в Сирия – част от които се изтеглиха от границата с Израел на Голанските възвишения, за да отидат в Дамаск - убиха хиляди невинни жени и деца, използвани като „човешки щит“ от въстаническата армия, в редиците на която има (според западните разузнавания) калени в битките в Афганистан, Ирак, Чечня, Босна, Косово „бойци на Алаха“, включително и граждани на европейски държави? Как ще се оправдае фактът, че на страната на Асад се бият гвардейци от Иран, доброволци от Ирак, хора от „Хизбула“, та дори и палестински федаини? Може ли с визия в черно и бяло, евреи–араби,  да се обясни гражданската война в Сирия, положението в Афганистан след многогодишно чуждестранно военно присъствие, разрушаването от религиозни фанатици на паметници на световната култура в град Тимбукту в Мали?

Показателна е и друга разлика между българското и чуждестранното обществено мнение: международните медии не поставят под съмнение професионализма на нашите специалисти, стремящи се да решат трудната задача за авторството на атентата. Те знаят, че много от тях са проучили опита на своите „патили“ колеги на място (имам информация за Испания).

...Може би раната от трагедията в Бургас няма да зарасне в душите на близките на загиналите, включително и на вдовицата и дъщеричката на българския шофьор на фаталния автобус. Надявам се обаче атентатът да принуди ръководителите на правоприлагащите органи и на съдебната власт в България да се вгледат по внимателно в доклада на Европейската комисия. Там има пасажи, които косвено отговарят на някои от въпросите, свързани с атентата.