Известният д-р Таблов направи сравнение между България и Германия

Известният лекар Борис Таблов, който е част от едно от най-големите спешни отделения в Германия, написа тъжен, но и мотивиращ (за тези, които могат да мислят и искат да се развиват) пост. В него той направи интересна съпоставка между Германия и България. В конкретика очерта знакови проблеми у нас и накрая изведе важен извод.

ВИЖТЕ КАКВО НАПИСА БОРИС ТАБЛОВ:

Предупреждавам че следващите редове едва ли ще се харесат особено, затова четенето е на собствена отговорност. Вече повече от година пътувам между България и Германия, достатъчно време за да смятам, че впечатленията ми не са плод само на емоции. Общото ми усещане когато съм в България е, че тук живота се случва в някаква друга епоха, отдавна отминала и останала само в книгите за други нации и държави. Имам си и свое обяснение защо това е така: защото според мен много малко неща се случват като част от един по-глобален план как да превърнем България в модерна държава от 21 век. Точно обратното - всичко се прави на парче, някак самоцелно, в услуга на някакъв момент, до срязването на някаква лентичка, куп позьорски снимки, след което потъва в забвение и мръсотия.

Мога да дам и примери:

- магистрали, които дни след отварянето си стават опасни за ползване и отнемат човешки животи, нищо че струват цяло състояние

- къщи за гости, стадиони, зали направени на безумни места, оставени да се разпадат минути след като са изпълнили основната си цел - да напълнят нечии джобове

- образование, чийто дупки трябва да запушваш с допълнителни уроци по материята, която уж е задължителна за усвояване и без тях

- медицина, в която лечението приключва с края на клиничната пътека, а не с излекуван пациент

Много ми тежи всичко това, защото битувайки в два свята, не смятам че хората в България заслужават този посивял от безхаберие живот, който апропо не струва нищо за тези, които трябва да мислят как да добавят качество към годините. Допълнителен, но много важен фактор е отричането и изкривяването на реалността. Омръзна ми да слушам мантрите за величието на българите, защото и да е имало такова, то е в миналото, а в настоящето сме на опашката в много направления без значение дали си го признаваме или не.

Решението според мен е в нас. Вдигайте си летвата високо и изисквайте от себе си. Бъдете адекватни на времето и най-доброто от него. Всичко друго е предателство спрямо миналото, с което толкава се пъчим, че и с бъдещето, което ще оставим на следващите.