Защо премиерът Ердоган е толкова агресивен?

Юсуф Канлъ, в. Хюриет

Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Турция е може би единствената в света през последното десетилетие, която успява да си придаде образ на жертва, въпреки че е на власт и ночво поради това е потенциален агресор.
Това бяха забраната за носене на забрадки, или гледането отгоре-надолу към светския елит, военните, академичните среди ... Списъкът може да бъде продължен. Сега, няма забрана за носене на забрадки; вратите на училищата са широко отворени за момичета със забрадки или дори тези, които се покриват от главата до петите.

Светският елит е напълно опитомен, изолиран, или неефективен. Затворът Силиври е пълен с учени, журналисти, бизнесмени и, разбира се, пенсионирани офицери и генерали - включително командири на видове въоръжени сили и бивш началник на генералния щаб - докато стотици активни офицери и генерали са като затворници в казармите Хасдал.

ПСР, която дойде на власт през 2002 г. като "защитник на пострадалите консервативни и благочестиви" слоеве на турското общество, през годините се превърна в машина, решена твърдо да създаде нация от собствения си вкус. Това е всъщност основната причина зад настоящата социална експлозия, а не няколко дървета в Гези парк на Таксим, или законът за разширяване забраната на алкохола.

Премиерът Реджеп Тайип Ердоган е може би единственият политически лидер в страната, който придава голямо значение на проучванията на общественото мнение. Няколко компании много често провеждат анкети за популярността на ПСР. Всъщност, ето защо през последното десетилетие Ердоган знаеше почти точно резултатите, ден преди всички избори. Днес, изглежда, популярността на партията му е потопена до най-ниската си точка в средата на 40-те процента, а Ердоган мечтаеше да стане президент с около 60 процента или по-висока подкрепа на народа. Спадът в популярността на ПСР може да е естествен резултат от умората от властта, или да се дължи на евентуално объркване на националистическите избиратели заради отварянето към кюрдите, или пък просто е липса на ентусиазъм сред вече самоуверения "благочестив" електорат.

Какъв може да е най-0лесният начин за ПСР да спечели електорална подкрепа? Ако остават само 10 месеца до местните избори и ако тези избори са от решаващо значение за министър-председателя, той очевидно трябва по някакъв начин да си създаде образа на пострадал. Възобновяването на старите оплаквания изглежда най-лесният вариант.

Инцидентът в Гези парк можеше да бъде ограничен до една малка демонстрация на природозащитници, но полицията, по заповед на министъра на вътрешните работи, се намеси с толкова ужасяващо груба сила, че предизвика протести в цялата страна. При нормални обстоятелства, в страна, където има огромни вълнения в почти всички 81 големи града (само в четири града не е имало големи катаклизми), правителството ще направи нещо, за да успокои напрежението или ще отиде на предсрочни избори, за да поднови мандата си.

Въпреки това, Ердоган първо предпочита да ескалира напрежението с провокативни изявления, след това, като видя "достатъчно поляризация" и "консолидация" на избирателите си, отвори пътя за преговори с "мародерите."

Може ли да има компромис по пътя за излизане от настоящата безизходица? Вероятно не. Както правителството показва вчера с атаките срещу Таксим, компромисът не е в стила на Ердоган. Най-вероятно той ще продължи да ескалира "контролирания натиск" срещу "мародерите" в опит да ги принуди да отстъпят.

Може ли да успее? Това е особеното - природата на въстанието е уникална и това е тест както за Ердоган, така и за нас.