Е, не е мъжко, господа управляващи!

Честно казано, от 2-3 седмици ми се струва, че управляващите в лицето на БСП и ДПС са като под наркоза. Гледам заседанието на парламента (добре, че Волен и хората му благоволиха да влязат в пленарната зала) и за кой ли път след изборите на 12 май не вярвам на очите и на ушите си.

Приемат се правила за попълване квотата на СЕМ, обсъжда се състоянието на армията, демографската криза, проблемът с местата в детските ясли... Кръстосват се шпаги между двете съуправляващи партии по отношение на промените в просветния закон. Залата по традиция става все по-празна, а управляващите лъжат и нас, и себе си, че работят на ползу роду.

Защото от 29 май т. г., когато се заклеха министрите, управляващите увеличиха майчинските и ... И всичко друго бе ДАНС, гарнирано със скандали, достойни за ГИНЕС!

Приеха закон за един човек, избраха този човек за шеф на агенцията. И... народът излезе по улиците, тъй като не издържа на задкулисието и унижението. После този човек уж се самосвали от власт. Сега не се знае дали ще е депутат, дали ще е магистрат, медиен бос, син на майка си или просто покровител на няколко фолк певачки.

Е, както се вижда, варианти пред този човек има много.

Да не говорим, че партията му аха да катурне правителството, ако червените се бяха заинатили по някои техни други кадрови „удари“.

За областните управители отново сме свидетели на извиване на ръце. Мандатоносителите кривят лица пред тв екраните с евтини оправдания за компромиси в името на голямата цел - бъдещето на България. Премиерът с всеки изминал ден изглежда все по-уморен като след изтощителна диета само на баклави.

Половината от министрите ходят с оставки в джоба си, защото не могат дори секретарките си да назначат. Премиерът им казвал: „Чакаш, докато БСП и ДПС си стиснат ръцете“.

Като прибавим и факта, че за да заседават депутатите, Сидеров трябва да е сит и присъстващ, отвътре ми идва да викнем сценаристите. За филмовите ни сценаристи иде реч. Напоследък правят нелошо кино.

За разлика от политическите им колеги.  Днес всеки знае кой е сценарист номер едно в държавата. Едни изричат името му на глас, други го кълнат на „опасна вещица“, трети мълчаливо изпълняват прищевките му само и само да задържат властта.

Не знам доколко е мъжко!

Но знам и виждам справедливия протест на мнозинството от хората срещу подлите игри в политиката. Виждам по митингите и лица, които почти винаги са на първа линия срещу която и да е власт... И срещу някой друг лев, разбира се. Няма какво да се лъжем.

Срамувам се, като гледам как част от колегите журналисти откровено слугуват на една или друга партия.

И се питам кой днес е големият проблем на държавата. Да. Ще има нови избори. Но парламентът не бърза да промени Изборния кодекс. Защото, каквото и да говорим, така написан, той е в полза на партиите мастодонти.

И защо парламентът бяга от така належащите законодателни промени в областта на енергетиката? Нали те вече трябваше да са факт, за да бъде намалена цената на тока за бита? Е, това вече говори, че освен „службогонци“ в последния месец народните избраници от така нареченото „мнозинство“ не са и помислили да коват закони. Значи не са мислили да работят.

И защо ли се сещам за една мисъл на Питагор: „Ако можеш да си орел, не се напъвай да си пръв сред гаргите“.

Да не си помислите, че съветвам някого?!