Умозаключенията на Станишев

Татяна Ваксберг, Дойче веле

Управляващите най-после отговориха на протестиращите. Досега се правеха, че не ги забелязват, защото не знаеха какво да им кажат. Сега обаче вече знаят: ще им казват да си гледат работата.

Това са две различни политики, нищо че ги предизвиква един и същи задух при мисълта за изплъзващата се власт. Първата политика беше инертна, втората е продукт на осмисляне на терена. В първата БСП, ДПС и „Атака“ управляваха като ГЕРБ – за часове сменяха политики, оценки и намерения, докато уцелят онова решение, което не води до загуба на власт, а само до загуба на физиономия.

Този начин на управление беше въведен от ГЕРБ с една допълнителна поука, която БСП прилага съвсем буквално: колкото повече противоречиви изказвания се правят в единица време, толкова по-сигурно е, че ще бъдат забравени. В този смисъл дали в „Хизбула“ са терористи, или в „Хизбула“ не са терористи, е важно само дотолкова, доколкото следващият въпрос е от още по-мащабно естество. Примерно, дали на мафията трябва да се има доверие, или на мафията не бива да се има доверие. Което си е съществена дилема, но не и ако я поставим в контекста на следващия въпрос: дали хората имат значение, или нямат значение.

Станишев и Мария-Антоанета

Миналата седмица стана ясно, че правителството е намерило отговор на този въпрос: хората нямат значение. Не и когато протестират срещу него 45 дни поред.

По думите на Сергей Станишев, който доскоро говореше като премиер под прикритие, но вече говори като надправителствен орган, кабинетът няма да подава оставка. Нищо че му я искат. Мотивите, които той изтъкна пред партийния си пленум, са следните: първо, не БСП, а политическият й опонент ГЕРБ ще спечели едни предсрочни избори, и второ, след евентуална оставка на кабинета президентът на страната ще добие власт. Трети аргумент не се посочва.

Тези доводи са точно толкова съкрушителни, колкото и виждането на Мария-Антоанета за това защо бунтът срещу нея е неуместен. Нейното мнение гласи: вместо да протестирате срещу мен заради това, че съм ви оставила гладни, просто похапнете пасти. Неговото отива малко по-далеч: вместо да протестирате срещу мен заради това, че се доверявам на мафията, просто ми осигурете мнозинство в следващия парламент.

Тоест няма да си ходи от властта, защото ще остане без власт. И това е мислено над 40 дни. 40 дни, в които Станишев трябва да е наобещавал какво ли не кому ли не, за да спечели подкрепа за въпросната логика (сред по-лесните медии, синдикатите, вътрешнопартийната опозиция в лицето на Първанов...). И за да изведе дилемите на още по-високо стъпало, както го изисква методът „Борисов“.

„Ще стоим, докато можем“

В края на миналата седмица дойде новото двоумение: дали изборите имат стойност, или нямат стойност. Този въпрос се различава от всички предишни по това, че този път полярните изводи бяха направени в рамките на няколко минути след пленума на БСП - изборите бяха посочени като изход от положението и като не-изход от положението.

„Оказваме се пред търсене на месия, но днес месията не е личност, а процедура - избори като универсалното решение“, каза Станишев и добави, че избори днес биха означавали „да кажем НЕ на промяната“. Минути по-късно същият човек заяви: „През май ще има евроизбори и те ще бъдат тест за доверието в правителството и ние ще се съобразим“.

Накратко: на неясно каква вътрешнопартийна цена БСП е взела решението, което още преди три седмици беше взето от ДПС и изразено от депутата на ДПС Йордан Цонев: „ще стоим [на власт], докато можем“.

В превод от бакалски на български – докато не ни изгонят.