Война по погрешка

От Якоб Аугщайн Spiegel Online /със съкращения/

В Европа плъзна страхът от война: Нито Русия, нито НАТО имат намерение да вадят оръжията, но расте страхът от сблъсък по погрешка. Западът трябва да се изтегли от този конфликт. Украйна не си струва риска. „Никой не беше в състояние да предвиди, колко бързо ще се плъзнем в най-тежката криза от края на Студената война“.

Това изречение на германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер в новия брой на Spiegel е обезпокоително. По-късно, когато катастрофата вече се е случила, подобни изречения ги слагат в учебниците. Истината е, че предупреждения не липсваха, но Западът не им обърна внимание. Вместо това се впусна доброволно в покера на Владимир Путин. В края на играта, може да го очаква война с Русия. Но заради Украйна? Нашите политици трябва да са се побъркали!

Във война може да се влезе, както машина захапва ръкава на човек – парче по парче и така без спиране. Нашият външен министър казва, че разбира страха на германците от война. Това обаче не е типичния „немски страх“, превърнал се в нарицателно. Който сега предупреждава за война в Европа, преценява ситуацията трезво. Само че не говорим за очевидната конфронтация, от която трябва да се страхуваме, а за случайния сблъсък, който може да се превърна в катастрофа. Признанието на Щайнмайер за липсата на представа у Запада е предупреждение: нашите политици ни доведоха до тук, къде ще спрат?

Ето ви един сценарий: В източна Украйна един от „господарите на войната“ взима за заложници група наблюдатели. Съдбата на мъжете остава неизвестна. Русия отрича контрола върху хората, които държат заложниците. Западът обаче не вярва на Путин. НАТО решава да се намеси. Сепаратистите викат Русия на помощ. Това, което беше избегнато по време на Студената война, се превръща в действителност – сблъсъци между войници на НАТО и руски войски. В Естония руското население се вдига на протести. При сблъсъците между силите за сигурност и протестиращите се стига до смъртни случаи. Руснацие преминават Нарва.

Правителството в Талин активира правото си на страна - член да получи помощ от НАТО. Вече няма връщане и за двете страни. Американският президент Обама и Путин имат единствена цел да спасят репутацията си. За да компенсират технологичната изостаналост от НАТО, руснаците използват тактически ядрени оръжия. Който смята, че това е фантасмагория, да помисли още малко. Първата част на този сценарий вече е факт. В кой точно момент Западът ще излезе извън логиката на ескалацията? Американците приеха хвърлената от Путин ръкавица с впечатляваща готовност. Би ли имала канцлерът Меркел нервите и волята да каже НЕ, както направи нейният предшественик Герхард Шрьодер по време на войната в Ирак?

Не можем да сме сигурни в отговорите на тези въпроси. Затова отговорът е един: Западът трябва да се изтегли от този конфликт. За да избегнем недоразуменията: Путин е виновен за ескалацията на конфликта. В това може да се съмнява само някой, който си има лични причини. Аналогията с Косово е неадекватна. През юли 1995 г. сърбите избиха в Сребреница 8000 босненски мюсюлмани – момчета и мъже на възраст 12 – 77 години. Акт на геноцид. Минаха още 4 години, докато НАТО успее да свали престъпния сръбски режим. Тази война беше пример за границите на правата на един народ и границите на пацифизма.

По отношение на сърбите примирението тогава щеше да бъде престъпление. По отношение на Русия днес е необходимост. Който използва тази дума трябва да обясни. „Политика на примирението“ е мръсна дума, откакто Англия и Франция допуснаха и търпяха Хитлер да окупира Полша и Чехия. Сега историята не се повтаря и Путин не е Хитлер. Сравненията не са точни, а са безвкусни и фалшиви. Путин не трябва да окупира Украйна, той просто чака нейния разпад и му помага. (Ние не искаме доказателства от американците за руската намеса.

За тях никой не може да каже от къде произлизат, дали са независимо документирани на мястото на събитията или от фотошопа на ЦРУ). Ако бъдещето на Украйна е нейното разпадане, Западът не трябва да се опитва да го спре. Никой няма да съжалява ако източната част на страната се приобщи към Русия, а западната – към Европейския съюз. Преди да е станало по – лошо, ние трябва да бъдем малко по-скромни и да се отдръпнем. Не сме в безизходица.

Когато Ангела Меркел отиде във Вашингтон в края на другата седмица, тя може да сподели на своя домакин цитат от един от най-великите поети на своята родина: „Който е казал А, не е длъжен да каже Б. Може да разбере, че А е грешка.“ /Бертолд Брехт/.