Малка тъжна история

Входът на центъра за кръвопреливане. Занемарен, слабоват мъж се оглежда, сякаш чака нещо. Хванал е за ръка малко момченце, очевидно недохранено, което нервничи и постоянно се дърпа.

Покрай тях минава жена. Мъжът я пита дали се нуждае от кръв. Въпросът разкрива истинската цел на странната двойка - търговия на кръв за пари.

„Останах без работа, жена ми ме изостави. Остави ми и детето. Сега трябва да се грижа за него, но нямам пари. Работих като електротехник, но затвориха завода. Не мога да си намеря работа в малкия ни град. Ето защо давам кръв - за пари“, обяснява той на жената.

Тя пита каква е цената. Сто лева, казва той. Малко множко е, противи се тя и след кратък пазарлък двамата се разбират за 70 лева. Жената е болна от рак. Гледала е този филм много пъти, но в София, където обикновено прави химиотерапията си. С цинична ирония забелязва, че в малкия град кръвта се купува по-евтино. В София цената е 300 лева.

Тя изважда портмонето си и дава парите на мъжа. Неочаквано детето грабва банкнотите от ръцете му и започва да подскача щастливо. След това се обръща към жената и я прегръща с малките си ръчички. Очите на детето се смеят. Смеят се и очите на баща му.

За жената обаче трудното едва сега започва. В болницата цари хаос. Казват й, че трябва да изчака за преливането на кръв. Ясно е, че не се чувства добре –  много е слаба и бледа. Няма свободни легла и сестрите й предлагат да седне на един стол.

Минават няколко часа.

Жената започва да се чувства зле и в крайна сметка медицинските сестри успяват да намерят свободно легло. Тя ляга и се завива с палтото си, за да не й е студено. Един от пациентите в стаята включва телевизора. Говори новият министър на здравеопазването.

Жената се унася, чувства, че скоро ще заспи. В просъница чува думи като „администрация“, „мениджмънт“, „консенсус“. Думите и всички въпроси, които те предизвикват, увисват безжизнени във въздуха.