България. Демографски проблем?

Известният български журналист Йосиф Давидов започва да води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) -

„Задочен коментар“.

Научих, че... министър Симеон Дянков иска да реши демографския проблем в България чрез внос на имигранти в работоспособна възраст, които „да издържат пенсионната и здравната система“.

Верен на биографията си и на традиционното „така е в Америка“, първият ни финансист дава за пример САЩ от последните 15-20 години: имигрантите ликвидирали почти нулевия прираст на населението. Предполагам, че г-н Дянков е прегледал статистическите данни, които сочат, че в периода 1981–2006 г. половината от емигриралите в САЩ са от Мексико, Централна и Южна Америка, а 30 процента - от Азия.

Ако данните се пренесат на българска почва, би следвало да очакваме, че имигрантите ще дойдат предимно от съседните държави (далеч по-бедни от нашата), за да търсят тук мечтания „рай“ - подобно на милионите мексиканци, салвадорци и останалите латиноамериканци.

За съжаление България няма такива съседи. Остават азиатците. Кои? Колкото и да се вглеждам в картата на най-многолюдния континент, освен Бангладеш и една-две от бившите съветски азиатски републики, не виждам други, които ще предпочетат България пред Китай например. Очевидно е, че американският модел не е приложим в България, колкото и да се осланя на него цял вицепремиер.

Не е ли по-добре, вместо да се гони дивото, да се опрем на питомното и да се използва далеч по-рационално европейският фонд за интеграция на ромите, които не само че знаят езика ни, но отгоре на всичко са пълноправни български граждани? Просто питам. Макар че бях силно изненадан, когато неотдавна български политици от най-предните траншеи на законодателната и изпълнителната власт ми казваха: „Те, циганите, не стават за работа“. Така ли? Имам натрупани немалко години и си спомням, че навремето, например в Сливен - в „Елпром“, килимарската фабрика, операта, театъра и на улицата - не можеха да се различат българи от цигани. Така беше в Ямбол, Шумен, Пловдив. А сега?

…Европейският съюз няма обща миграционна политика. Всяка страна действа в зависимост от конкретните си икономически и политически нужди, без да мисли за демографията - гастарбайтерите във Федералната република запълниха дупките на трудовия пазар, отворени от Плана „Маршал“; Франция трябваше да „прибере“ хората си от бившите колонии, Португалия направи същото след 1975 г.; Обединеното кралство отвори вратите за поданиците на Нейно величество от Британската общност (иначе щеше да загуби инвестициите си); Испания пусна в края на 90-те години близо 5 милиона имигранти, половината от които бяха неквалифицирани, но ставаха за строителния бум, и т.н.

И България може да води самостоятелна миграционна политика. Но ако се придържа към явно предпочитания от г-н Дянков американски модел, тя би следвало да бъде селективна (с годишни квоти), легална и ограничаваща достъпа на нелегалните емигранти – примерно със стени, каквито има в Гърция по границата с Турция или в четирите американски щата, граничещи с Мексико (през 2009 г. 3000 нерегулярни мигранти се опитваха всекидневно да влязат в САЩ, 90 процента от тях бяха мексиканци. Въпреки това нерегулярните мигранти в САЩ са около 12-14 милиона).

Разбира се, този вариант е химера, тъй като в момента България не е магнит както за легални, така и за нерегулярни мигранти. Но дори и да е – в кои сектори ще ги пратим и какво ще ги правим, след като привършим с прословутите магистрали? Ще ги изгоним ли? Опитът на всички европейски страни, пък и на САЩ, показва, че веднъж приети, имигрантите не могат да бъдат изхвърлени като пластмасови чинии и чаши за еднократна употреба, защото са хора.

…Откакто свят светува, човекът е мигрирал в търсене на по-добри условия за живот. Така е и днес. Нито тунизийците, които се опитват да стигнат до Франция през Италия, нито африканците, пресичащи в претъпкани гемии и гумени лодки провлака, делящ Мароко от Испания, за да отидат къде да е в Европа, не идват, за да оправят демографията и състаряването на Стария континент (и на България).

Те идват, за да печелят повече, отколкото в родините си, да изпращат пари на семействата си, да живеят човешки. Ако са легални и плащат вноски в държавното социално осигуряване, ще има известни средства за поддържане на обществената здравна и пенсионна система. Тогава тезата на г-н Дянков би имала известно основание. Да, но не!

Факт е, че късогледите ограничения на достъпа до трудовите пазари в много европейски страни, включително и за граждани на ЕС (румънци и българи), пращат огромната част от тези икономически мигранти директно в сенчестата икономика, от която не идват постъпления в хазната.

С две думи: в днешния си вид нито обърканата миграционна политика на САЩ, нито несъществуващата обща стратегия на Европейския съюз по този въпрос не са ябълката върху главата на Нютон. Решението на българския демографски проблем вероятно витае в други измерения.

Научих, че… министър Дянков е „убеден“, че стига икономиката ни да се развива по-бързо, сравнително малка България може в кратък период от време да обърне тенденцията и да привлича допълнителна работна ръка чрез имиграция… Господинът вероятно е забравил, че топлата вода, колелото и Америка отдавна са открити. Въпрос: Колко „по-бързо“ трябва да се развива икономиката в най-изостаналата страна на ЕС, за да достигне нивото - примерно на испанската Мадридска автономна област, в която привлекателният среден доход на глава от близо 6-милионното население е 32 000 евро?

Не знам дали Симеон Дянков си вярва; наясно ли е в кабинета на коя (и каква) държава е вицепремиер; или просто преписва увода от домашно задание на седмокласник?

Объркан съм и не мога да определя адресанта това „послание“. Но в състояние съм да представя социологическо проучване, извършено сред сънародниците ни в Испания (най-многобройната българска общност в Европа), което сочи, че над 60% от „испанските българи“ са готови да се върнат в родината, „ако там икономическото положение се оправи; ако животът стане нормален“.

Преведено на по-усукан език (използван в анкетните карти), това означава, че хората искат: разумен баланс между сферата на услугите и промишленото производство, обещаните високи технологии, интензивно, екологично и устойчиво селско стопанство, стабилна банкова система, реална за европейските стандарти и цените на дребно минимална работна заплата и пенсия, нормално действаща и човеколюбива администрация, гарантирано за всички безплатно здравеопазване и образование и всички останали, записани в конституцията права. Тогава те и техните деца ще изпълнят дълга на кръвта, сърцето и разума ще решат българския демографски проблем, връщайки се в родината.

Този вариант е труден. Не се побира в един или два парламентарни мандата. Сигурен съм обаче, че е по-добър от онзи на министъра. Пак става дума за миграция, но с обратно направление и с български паспорт. Различно е, нали?

---

Йосиф Давидов е роден на 25 юли 1945 г. в Шумен. Завършва английска гимназия в Пловдив и българска филология в СУ „Климет Охридски“. От 1969 г. до 1982 г. работи в международния отдел на в. „Труд“. Има редица екскузивни репортажи от Китай и Африка на юг от Сахара. Сътрудничи на БНТ и БНР. От 1983 г. до края на 1987 г. е кореспондент на БТА на Иберийския полуостров, а след това – главен редактор на списание „По света“. 12 години завежда журналистическия отдел на германо-аржентинската агенция „Глобал през“. Обиколил е всички континенти и е интервюирал над 800 президенти, министри, водещи бизнесмени в повече от 60 страни. След закриването на агенцията започва да работи за единствения вестник на българите в Испания - седмичника „Нова дума“. Рубриката „Задочен коментар“ в Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) започва да води от 23 март 2012 г.