Проф. Витанов с ежедневния си култов коментар за войната в Украйна

Кратка информация за войната за 10 февруари 2023 г.

ЗАБРАНЕНО ЗА ЧЕТЕНЕ ОТ ЮРДЕЦИ

Тук е място за технически анализи, а не за леене на чувства. Добрият анализ изисква хладнокръвие, а не леене на чувства. Трезвата преценка е стъпила върху мисълта на Бисмарк, че трябва да си гледаме националния интерес. Националният интерес с точно две думи и половина, ви го обясних: ползи за народа. И тъй, гледаме към тая война и винаги се питаме: А каква ни е на нас ползата от това?

Да почваме. Българската политика. Знаете мнението ми: сбъркана е и като структура и като персонажи. Затова и резултатите са такива. Какво да ви пиша повече.

Сега за войната.

Следим бавните процеси и то поред. Защото бавните процеси са тези, които ще определят изхода на войната.

Процес 1: Системите на Украйна и снабдяването на украинската армия. Промени няма. Украйна е закачена на системи и и се влива толкова, колкото да се изпълнява стратегията последният руснак да убие последния украинец в конвенционална война. Не се влива повече, че ще почне ядрена война. Всичко е добре изчислено от гледна точка на американските интереси. Въпросът е къде са нашите интереси. Къде е ползата за нашия народ? Може да има някаква полза от продажбата на оръжие, но колко от това стига до народа?

Процес 2: Логистиката на руската армия. Свършиха ли ракетите – не. Свършиха ли снарядите – не. Ами тогава, нещата продължават, както и досега. Търговските и културните отношения с Русия се влошават. Ползи за народа наш от това? Ще кажете – в американското парче на света сме. Добре. А значи ли това, че не трябва да поддържаме връзки с други парчета.

Процес 3: Численият състав на украинската армия. Тоя процес не върви добре. Мобилизационните резерви в Украйна привършват, почват да се ловят украинци по чужбина.

Защо се следи този процес. Много просто. Когато украинските войничета свършат или войната трябва да спре и да завърши зле за Украйна или трябва да се намерят войничета от някъде. От Полша например, от Източна Европа например. Ползи от това за народа наш? Не се виждат. Вреди? Доста големи може да са – прекрачването на червената линия и изпращането на български части на фронта означава ковчези с мъртви български войничета. Кой иска това?

Процес 4: Състояние на инфраструктурата. Продължава постепенното разрушаване на украинската критична инфраструктура. Руската не е засегната. Бе изваден руски генерал, който три месеца успешно скапваше украинската инфраструктура и бе прибран. Може пак да бъде изваден и украинската инфраструктура ще се скапе още повече. Полза за народа наш от скапаната украинска инфраструктура. Ами някой квалифициран специалист може и да се излъже да прескочи насам, както и някое производство. Ама слаба работа. Вреда за народа наш? Твърде по-голяма, да не говорим за българското малцинство в зоната на войната. То и в Ирак инфраструктурата беше разрушена. И не само, че не взехме съществено участие във възстановяването му, ами и дълговете им трябваше да опростим, както се казва – по заповед на щуката. И къде ни беше ползата от тоя работа? Платихме ли с живот на български войничета та за чужди интереси. Платихме. Не е луд, който хвърля чужди войничета на смърт, луд е който не може да си прави сметката.

Процес 5: Надпраговият удар. Армагедонният генерал бе изваден и след три месеца бе прибран. Гледаме сериалът „Прагът“. Руснаците опитват да го свалят, американците опитват да го поддържат достатъчно висок, но не толкава висок, че Русия да използва ядрено оръжие.

За поддържане на прага оносително висок, всеки ден се разходват украински войничета. Това е положението. Ползи за народа наш от тая работа? Да мислим прагматично. Ако прагът успее да удържи чак толкова, че Украйна спечели войната – добре, руското влияние у нас ще отслабне. Този вариант е доста невероятен. И какво ще правим ако не се случи? Какво ще са ползите за народа наш от откъсването на територии или дори от унищожаването на Украйна, която политически подкрепяме? Никакви плюс близост до ядосаната бала Меца.

Процес 6: Съществени движения по фронтовете. Движението е бавно и е резултат от руско настъпление, което се признава и от украинския генерален щаб. Инициативата е при руснаците. Голям украински юруш няма. Логично – системата Таракан опапа резервите, точно както ви беше прогнозирано. Опитът за юруш при Сватово се обърна в катастрофа – фронтът и там тръгна да се мести в западна посока.

Полза за народа наш? Не се вижда. Вреда за народа наш? Продължаването на войната засилва трудностите. Виждате – парите текат към Украйна, за ограда по бългао-турската граница няма, защото Евросъюзът си имал други приоритети. Не ви ли мирише на наритано магаренце? Прогноза – ако го караме така, ще има още наритвания.

Процес 7: Идеологическата борба. В Русия нещата са доста спокойни, ситуацията на фронта към момента е благоприятна, няма условия за масови безредици.

Проблемите са при украинците. Те са надъхвани, че може да спечелят войната и затова големите загуби старателно се крият. Загубите обаче вече трудно могат да се крият, то се вижда от лова на мъже по улиците на какъв хал са нещата. Системата гние, разяждана от корупция, западната помощ си се краде, западняците се мръщят – хем пациентът е на западни системи, хем гледа да гепне от животоподдържащите системи.

Ползи за народа наш от идеологическата борба? Не се виждат. Вреди? Ами украинската пропаганда свободно се лее ие толкова некачествена, че засилва проруските както и антиамериканските настроения. Това би трябвало да е вреда от гледна точка на евроатлантически ориентирани глави. И какво правят те срещу това? Нищо.

Процес 8: Пропагандата у нас. Пълната скръб продължава. Че и траур. Няма фина национална пропаганда. Оставена е да е лее украинската такава. А тя е пълна аматьорщина. Оставена е да се лее американската такава. Но тя е зя хора, които дори не знаят къде е Украина. Българинът е много по – осведомен, защото Украйна е под носа му.

Полза за народа от калпавата пропаганда: Няма. Само се замотват нещата и се засилват проруските настроения. Вреда за народа от калпавата пропаганда: няма насока, в която народът да върви, защото пропагандните балони гърмят непрекъснато и единственото, което народът вади като заключение е, че посоката е грешна. И не върви натам.

Но стига за това днес.

Караме нататък

Политологията –(Ден 95)

Продължаваме да обсъждаме политическия елит. Днес обсъждаме въпроса – какава е структурата на политическия елит. Методът ви е ясен – тичаме по ъглите, за да се погледнат нещата от различен ъгъл.

Днес тичаме към ъгъла, наречен функция на врастовите елити. В доста страни, политическият елит се състои не от единна маса от хора, добрали се (кой знае как) до политическата власт, а от хора, имащи квалификация за изпълнение на важни за обществото ръководни функции. Това са функционалните политически елити. Надолу ще ги изброя и пак напомням че става дума само за хората с квалификация. В съотетната група може и да има и хора без квалификация. Те се пренадлежат към съответния функционален елит, въпреки, че са във властовата група. Тези хора са попаднали някак във властовата група (кой знае как) без да имат неоходимата квалификация. Народът ги нарича калинки.

И тъй, няколко групи функционални елити са:

Висшето политическо ръководство – ама само тези от него, които са учеле за това, те са във този фукционелен елит. Идва висшата ражданска администрация – и тук така. Следва военното ръководство. Тук елитът доста съвпада с функционалния елит – генералите са учили във военни училища и академи, въпросът е, че висшата администрация по военните министерство може хабер да няма от военните дела, защото се назначава на политическа основа. Следват собствениците и управителите на банки и предприятия. И тук би трябвало елитът да съвпада с функционалния елит, но като се набърка политиката в икономиката и тук нещата могат да калинчасат. Седват лидерите на профсъюзи и политически партии. Тук нещата стоят зле откъм функционалните елити. В тези елити функционални елити по-скоро няма или ако има, са доста малка част от целия елит. Просто вземете , погледнете кой за какво е учил и ще видите, че това е така. Да завършим с ръководителите на средствата за масова информация, интелектуалци, свещеници и други такива. Тук доста голама част от елита е функционалет елит. За да поразведря обстановката, ето ви една дефиниция на Витанов

В нормалната държава частта на функционалния елит в един елит е пропорционална на количеството пари, които този елит управлява. В ненормалните държави, частта на фукционалния елит в елита е обратно пропорционална на количеството пари, които този елит управлянва.

Интересно е, а?

Хайде стига за днес. Утре – още.

Следва малко демография от книжката

ВИТАНОВ, ПОПУЛАЦИОННА ДИНАМИКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, 2005 ГОДИНА (ден 51)

... Канадската точкова система от 1967 г. Веднага ще помогне на читателя да си отговори на въпроса: чии интереси защитава имигрантската политика на развитите западни държави Дали това са интересите на преобладаващата част от мигрантите, които са нискоквалифицирани или това са националните интереси на държавата и интересите на гражданите по отношение на трудовия пазар и социалните системи...

Цитирам, бе, цитирам проклетника Витанов от горната книжка.

Та в канадската точкова система има 9 пункта и ние 3 дена ще коментираме по 3 пункта. Та значи, максималния брой точки, които могат да се съберат са 100. Днес – вторите 3 от 9-те пункта.

Пункт 4 – 10 точки. За какво сега канадците дават 10 точки? За най- мила усмивка? За най-хубава брада? Не, пункт 4 се нарича – ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ. Взимаш 10 точки ако си висококвалифициран професионалист. Ако нямаш квалификация, какво си мислеш, че ще вземеш по тоя пукт. Ако ти дадат 1 точка ще да е добре, но най-вероятно е да си останеш с 0 точки.

Следва пункт 5, който е ужасно интересен. Казва се ВЪЗРАСТ. Тука могат и да се отнемат точки. Дават ти значи 10 точки, ако си до 35 години и за всяка година над това ти се взема по една точка. Значи ако си на 45 години – 0 точки, а ако си на 55 години ти взимат 10 точки. Хитро, а? Грижа за възрастните хора и никаква дискриминация. Ама то в Канада дискриминация няма, дискриминация има само у нас, да наритам и аз магаренцето. Както виждате – приказките за липса на дискриминация са ала-бала за наивници – иначе казано – голи куки за шарани.

Пункт 6: Още по интересен. Дават се 10 точки за какво? За разходки по канадските паркове? За това, че си безработен и ще натоварваш канадската социална система? Ко-о-о-о? Не-е-е-е! 10 точки, ако имаш осигурено работна място. Ако нямаш – няма точки. Дребен коментар – студент си значи, завършваш, хареса те някоя канадка фирма – хоп 10 точки. Тряс – на върха на класацията – гониш 100 точки. Бум – готов си за канадско гражданство. Така се прави. Канадците си гледат интереса. А ние какво гледаме? Май всичко друго, а не интереса си. Ами, гледай си интереса, народе. Контролирай миграцията. Я гледай, каква хубава система са си направили канадците. Че, прекопирайте я, де. Турнете една квота, да се знае къде е чертата. Квотата трябва да е ниска, тъй, че приетите мигранти да могат да се интегрират без затруднения в общиството. И готово. Ама туй, ама онуй, ама не може. Може, може. Всичко става лесно и удобно, като поставиш националния си интерес на първо място. А като тръгнеш да осъществяваш чужди интереси за собствена сметка, резултатът ще е един – наритване, синини и кръв.

Стига за днес. Желая здраве и успехи и нека войната и вирусите да стоят далече от вас.