Иво Беров: Докога ще се отстъпва пред исканията на Пеевски

Тези дни Делян Пеевски отправи закана - не само към премиера Денков, но и към самата България. И той може да си позволи подобни закани, защото очевидно има одобрението и подкрепата на ДПС. А и на "племето" в България.

Бай Ганьо се закани на Алеко. Ето как: "Денков да не се заиграва с шегички, а да си върши работата. Ако признава, че не могат да се справят, ако не съзнават какво трябва да направят, за да управляват държавата, да ме изберат за премиер. Да ме номинират за премиер - няма да избягам от отговорност и мога да се справя".

Тази закана не е само към премиера на България академик Николай Денков. Тя е и към самата България, на която Делян Пеевски (негови са тия изблици) се гласи уж да става премиер, а дали пък не и наистина?

Домогванията и напоритостта (нека избегнем точната дума) на Пеевски може да нямат особено основание или оправдание, но пък имат нещо много по-важно - одобрението и подкрепата на партията му. Която е партия или движение само по име. Иначе за всички е ясно, че това е общност, чиито членове са обвързани не толкова от политически, колкото от стопански и верски зависимости. Една общност със строго установени отношения на власт и подчинение, която би могла да бъде определена почти като "политическо гето".

С пренебрежение към България

И тъкмо като "политическо гето" ДПС може да си позволи да се отнася с пълно пренебрежение както към общественото мнение в България, така към това на световната общност. Може би изключение прави само върхушката на Турция, главно заради тамошните избиратели на ДПС. Иначе явно слабо им пука и на ДПС, и на Пеевски за законите и решенията, свързани с глобалния закон „Магнитски“.

Някак неусетно българският политически живот привикна и се нагоди към странностите на Движението за права и свободи, като политическите водачи вече предпочитат да се договарят с Ахмед Доган и избраниците му, вместо да се мъчат да привличат избирателите на Движението чрез виждания, послания и програми.

Между другото не винаги е било така. В не толкова далечното минало един министър-председател спечели доверието на българските турци без посредничеството на Доган и без да търси подкрепата му за управлението си. Може, значи.

Порции и облаги

Докато в днешни времена договорките с Доган и хората му се завъртяха в порочния кръг - политически услуги срещу порции и облаги, а порциите водят до по-голямо политическо влияние и възможност за още повече повече политически услуги и още по-големи порции.

Така се стигна до сегашната мощ на Движението и то вече може да си позволи да избутва напред Пеевски, без да обяснява защо. Тук предположения от рода на това "Кой" стои зад "Кой" и кой на кого е човек, както и подозренията, че в случая "Той" държи в някакви финансови или други зависимости върхушката на ДПС нямат особен смисъл, освен че насочват общественото внимание към непроверими конспиративни теории.

Ролята на БСП, ИТН и „Възраждане“

Освен това си има точно разпределение на отговорностите. За възхода на Пеевски отговорност носи върхушката на ДПС, заедно с почетния ѝ председател, а за върхушката на ДПС отговарят нейните избиратели. Така е и с непрестанните приказки за това на кого е бил човек вътрешният министър. Няма значение кой е ходатайствал за него, отговорност носи този, който го е назначил и който може да го уволни. Тоест премиерът и Народното събрание. И ако премиерът не го уволни, въпреки че този министър не осъди решително случаите на полицейски произвол, то министърът е негов човек - на премиера. Същото важи и за отговорностите на здравния министър относно шефа на "Пирогов".

А освен това сякаш никой не се досеща за отговорността и вината на Народното събрание за възхода на Пеевски. Защото Пеевски нямаше да има такова влияние, ако БСП, ИТН и „Възраждане“ бяха се включили към едно мнозинство за конституционни промени. Само че и за трите партии е много по-важно да работят за "разглобяване на сглобката", отколкото за промени в Конституцията. И за господин Трифонов от ИТН е много по-важно падането на правителството и провеждането на предсрочните избори, отколкото евроатлантическата политика на България.

Един антрополог, който обича да обслужва ГЕРБ, заяви за изненада на онези, които се чувстват граждани (и най-вече на "жълтопаветниците"), че българите са племе, което има нужда от вожд и този вожд е, разбира се, Бойко Борисов.

В разрез с обществените предпочитания

А защо да не бъде и Делян Пеевски? Защо пък да не опита поне? Най-малкото ще се разбере каква част от българите са граждани и каква част са хора от племето. А Пеевски вече се държи като вожд на племе, тоест като Бойко Борисов. С обещанието си, че ще "работи винаги за хората" се изявява като бащица. Може и да му се получи, значи.

И без това за доста хора сегашният премиер Николай Денков изглежда нелепо. Не за друго, а защото е образован, възпитан, умен и по всичко личи - честен. Все достойнства, несъвместими с днешните обществени табиети, настроения и предпочитания.

Заради всичко това бай Ганьо може да си позволи закани към Алеко. Дано поне отново не го убие. Образно казано, разбира се.

Иво Беров, Дойче веле