Началото на президентския мач

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg – „Задочен коментар".

Първоначално стартирана през март 2012 г., от юли 2012 г. „Задочен коментар" е коментарна рубрика, посветена на представянето и възприемането на България по света, както и на случващото се с българите в чужбина.

Добре е, че именно Росен Плевнелиев участваше в пролетната среща на Европейския съвет – в български политически кръг той е основният играч. На самото заседание и в спонтанните двустранни и многостранни разговори по време на почивките президентът обясни - без преводач - на правителствени и държавни ръководители и на европейските институции положението в България, потвърди им обявените насоки на служебното правителство до провеждането на предсрочните избори и се опита да им докаже с конкретни данни, че страните от ЕС, включително Великобритания и Германия, нямат основания да се опасяват от български „социален туризъм".

Плевнелиев потвърди и мнението на авторитетни западни медии, че „някои европейски лидери" – Дейвид Камерън, например – се опитват „да решават вътрешнополитически въпроси с удобното извинение България" (и Румъния).

Малко отклонение.

Тези дни стана ясно, че около 106 000 британци са подписали електронната петиция на Майкъл Фишер - „един от обществото" - до Вътрешното министерство на Острова за „ограничаване движението" на български и румънски граждани след 1 януари 2014 година. Сто хиляди са нищо в сравнение с 63-милионното население на Обединеното кралство, но такива са дебрите на тамошната сложна процедура. А сравнението с полските емигранти е смешно. Полската диаспора по света наброява 20 милиона души. Близо милион са във Великобритания. Те се заселват там от средата на 19 век, по времето на Втората световна война и след нея, а после - след 2004 година. (Много са британските политици, учени, творци, спортисти от полски произход). Българската емиграция към Албион няма нищо общо с полския феномен.

Бегъл поглед върху последните известни протоколи от заседанията на парламентарната комисия, която трябва да обсъди петицията, сочи, че тя е задръстена от всевъзможни искания; ако няма политически натиск, „тревожният повик" на някой си Майкъл Фишер едва ли би стигнал в обозримото бъдеще до пленарната зала на Камарата на общините. За съжаление вече има данни за такъв правителствен натиск.

В този смисъл думите на Росен Плевнелиев са точни; неговата оценка за „вътрешнополитическите мотиви" е правилната защита както на българското национално достойнство, така и на договореностите между страните членки на самия Европейски съюз.

...Току-що приключилият Европейски съвет даде сериозен аргумент на президента и на назначения от него временен премиер да изпълнят поетите социални ангажименти към българските граждани, без да нарушават приетия от разпуснатото Народно събрание закон за държавния бюджет. Под натиска на Франция, Италия, Испания, Холандия, Белгия и други страни даже Германия прие (дано не е само на думи – там предстоят избори през септември) се прие „намирането на точното балансиране" между оздравяването на публичните финанси, стимулирането на растежа и борбата с безработицата, особено младежката, която е достигнала „неприемливи нива" (определение на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу). Т.е. – налице е пролетно намаление на социалната цена на фискалната дисциплина „до смърт".

Пред макроикономическия „отличник" България се открива златен шанс да облекчи положението на хората. Ако не го направи, „не изключвам риска от социална революция, от социален бунт", предупреди премиерът на Люксембург на фона на общоевропейския синдикален поход до Брюксел. Жан-Клод Юнкер визираше и българските протести.

В пространен коментар от 13 март Financial Times пише, че е „нормално" да не се очаква прекалено много от правителството на Марин Райков, тъй като неговият мандат е ограничен. Основната идея на текста е, че служебният кабинет може (при наличието на политическа воля, икономически средства, административен капацитет и ако му позволят големите партии) да трасира – поне отчасти – пътя за възходящото икономическо и социално развитие на страната след предсрочните избори.

Подобен е анализът и на Bloomberg. Агенцията цитира специалисти, подчертаващи „българския парадокс": европейски пример за фискална дисциплина на фона на политическа нестабилност и непоносима бедност.

Bloomberg, The Australian и редица други медии информираха и за четвъртото самозапалване на 51-годишен мъж пред президентството. Наблюдателите индиректно подсказват, че мястото на екстремното, отчаяно, самоубийствено действие не е случайно. Въпреки другите големи събития (първи латиноамерикански католически папа, при това йезуит), широкият европейски обектив не изпуска от полезрението си „играта" на Росен Плевнелиев.

Въпросът, който се поставя, е: ще успее ли посоченият от Бойко Борисов и избран с гласовете на ГЕРБ човек да бъде наистина „президент на всички българи"? Засега има равенство между положителните и отрицателните отговори. Въпреки това думите му в Брюксел дават лек превес на позитивните сигнали. Но това е само началото на неговия голям и съдбоносен за България мач. До крайния съдийски сигнал на 12 май остава много време...