Към тънкия лед

Татяна Ваксберг, Дойче веле

Парламентът остана без полезен ход и ще потъне заедно с правителството. Дължи го на председателя си Михаил Миков, който за пет минути телевизионно време прекрачи няколко червени линии и в момента лети към тънкия лед.За изненада дори и на редовите социалисти в сряда Миков обяви едновременно три катастрофични елемента на ежедневието: че "демократичен изход от днешната криза е невъзможен“, че медиите "допринасят за ескалиране на напрежението“ и че малобройна група граждани "поругава достойнството“ и "застрашава живота и здравето“ на депутатите.

В превод – срещу законните представители на гражданите се извършва гражданско насилие, което не може да се озапти по демократичен път и затова трябва да бъде озаптено по друг начин. Миков дори казва, че се е обърнал "към министъра на вътрешните работи за осигуряване на нормални условия на Народното събрание“.

Медийната среда не е безнадеждна

Само едно от посланията на Миков получи заслужен отговор – това за медиите. За едно денонощие всички, които трябва да реагират, реагираха – Съветът за електронни медии, Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори, БНТ, Хелзинкският комитет, няколко журналистически организации, група журналисти от различни издания, да не говорим за "Репортери без граници“ и няколко политици от други европейски страни. Всичките напомниха на председателя на парламента горе-долу следното: че медиите са независими, не могат да получават съвети от властта и нямат намерение да отстъпят от отредената им роля.

Тази единодушна и адекватна реакция заслужава подчертано внимание от страна на всеки, който смята медийната среда за безнадеждна. Тя очевидно има потенциал и да не бъде такава, достатъчно е да прави по-редовно избор като сегашния.

Проблемът в изказването на Миков обаче не са само медиите, а също и други елементи, които срещнаха по-пестелива реакция. Съобщението, че е невъзможен демократичен изход от кризата, например.

Недемократично

От контекста се разбира, че председателят си обяснява по следния начин събитията в страната: през февруари имаше криза, която решихме с предсрочни избори, а сега е едва юни и пак има криза, която не можем пак да решаваме с предсрочни избори. А "не можем“, защото първите за годината избори са приключили "без уважение към гласа на гражданите, към конституционния ред и институциите“.Говори така, сякаш партията му е спечелила мнозинство, а после е била нападната фронтално от хора, потъпкващи демократичния избор на мнозинството българи.

Истината е точно обратната - БСП загуби изборите, управлява в свръхкомпромисна коалиция, разчита на националисти и назначава главатари там, където са нужни борци с главатарите. Най-малкото, което се очаква от един умерен и цивилизован юрист, оглавил парламента, е да защити потърпевшите си съграждани от авторите на всичко това. Не да ги заплашва с недемократични мерки заради това, че вместо него търсят сметка на правителството.

Най-добре е да дойдат...

Телевизионната реч от сряда не е оригинал - тя е римейк на една стара история от 1989 година, в която главен герой беше президентът Петър Младенов. На 14 декември 1989 г. парламентът в София беше обкръжен от хора, искащи отпадането на член първи от живковата конституция. Това бяха далеч по-недоволни хора от тези, които днес радват окото с находчиви лозунги. Тъкмо за тях Петър Младенов произнесе прочутата си реплика "най-добре е танковете да дойдат“, а голяма част от тях впоследствие й отговориха с емиграция.

Преди да каже това за танковете, обаче, Младенов се опита да ги успокои по негов начин. Направи го със следните думи: "Парламентът продължава да работи! С този екстремизъм вие тласкате България в пропастта. Разберете го това. Парламентът носи отговорността за съдбата на България! Разберете и вие вашата отговорност!“

И чак след като разбра, че никой няма намерение да слуша врели-некипели, се уплаши и спомена за танковете.

Общото на тази история с новата от 2013 г. не е само лекотата, с която се допуска мисълта за силово решаване на кризи. Обща е и увереността на двамата оратори, че функцията на един парламент е в това да опази гражданите от собствените им желания и за тяхно добро.