Криворазбрана децентрализация или нещо друго?

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) -

„Задочен коментар“

Научих, че... Бойко Борисов е решил до лятото на 2013 г. да премести около 20 държавни агенции и голяма част от едно-две министерства извън столицата. „Хем нови работни места за тези региони (в които ще отидат държавните служители), хем по-малко задръствания в София, хем и децентрализация“, каза министър-председателят.

Явно е, че премиерът не е прочел първото значение на понятието „децентрализация“ от речника на българския език: „Система на политическо управление, при която част от отговорностите и правата се прехвърлят на местните органи“.

Става ясно, че за разлика от общинарите, които се чудят как да свържат двата края с все по-намаляващите бюджети на местната самоуправа, Бойко Борисов не познава и приетата и от неговото правителство „Стратегия за децентрализация”. В нея са „хванати“ вижданията на Европейския съюз по този въпрос, но ако човек се заинати и прочете последния доклад за изпълнението й, ще разбере смисъла на поговорката „Като си пееш Пенке ле, кой ли те слуша”.

Въпреки че темата е полемична и комплексна, в европейското политическо пространство съжителстват няколко вида „децентрализация“: хоризонтална, вертикална, административна, политическа, функционална, териториална, смесена, фискална и т.н. Във всички случаи целта е гражданите на социалната държава да получават бързи, качествени и по-евтини услуги без бюрократичното бреме на дублиращи органи и спускани „отгоре“ решения на местни проблеми, като за целта се заделят средства от националния бюджет в зависимост от броя на жителите на даденото населено място.

Такава е теорията и в „Стратегията“, но на практика на нашите общини се прехвърлят пълномощия за услуги – предимно социални – без да им се дадат достатъчно средства за тяхното реализиране. Питайте който и да е български кмет!

От цитираните в медиите думи на Бойко Борисов, доуточнени от неговия заместник, личи, че той няма предвид това.

Според него Министерството на земеделието трябва да се премести в Пловдив. Защо? „Защото тук имаме пет института - по тютюна, по овощарство, академия, лозарство, тук е банката с кадри за селското стопанство. В София ще останат фонд „Земеделие“ със зам.-министъра, а министърът с дейността си ще ги изместим малко по-късно в Пловдив“. Странна логика за един строител на магистрали, който прекрасно знае, че разстоянието между столицата и Пловдив е само 150 км, а с интернет комуникацията километрите се свеждат до една секунда.

Като оставим настрана факта, че стотици служители ще трябва да си търсят нови жилища, работа за съпругата/съпруга, училища за децата (или да напуснат работата си), възниква въпросът: Защо министър Дянков например не се премести в Свищов, където от 1884 г. съществува Търговска гимназия и Стопанска академия от 1936 г., подготвящи хиляди счетоводители и финансисти? Изглежда, че на Борисов не му е минало през ума.

Пък и ако Дянков отиде в крайдунавския град, би трябвало да обзаведат с всичките необходими салтанати някоя бензиностанция: при Габрово например – за срещи с привиканите от него служители от Пловдив. И още: защо министърът на отбраната не се настани на полигона край Ново село, Сливенско, или министърът на вътрешните работи в Катуница? Смешно, нали?

Щедрият премиер „дава“ още един голям аванс на Града под тепетата.

„До дни част от мегаминистерството на енергетиката, икономиката и туризма ще бъде преместена в Пловдив. Става дума за сектор „Туризъм“, който заедно с ресорния министър Иво Маринов ще се помещава занапред в тази сграда“.

„Искам специално да отбележа това, че местим дейността. Средището на траки, римляни, византийци – всичко е в Пловдив. (Плиска и Преслав ряпа да ядат; нищо че са столици на Първата българска държава - бел. моя.) Виждате какви красоти има тук и затова е правилно зам.-министърът с дейността си да стои тук“, коментира Бойко Борисов, предчувствайки как заместник-министърът ще се любува от прозореца си на Бунарджика.

Невероятно нелепи мотиви! Цифрите за 2011 г. на дошлите в България за почивка и ваканция чужденци (общо 4,5 милиона) показват, че от Румъния са пристигнали близо 1 милион, още толкова - от Гърция, от Германия – 700 000 и от Русия – 500 000. Над 90% от тях са потърсили морския туризъм; тенденцията се запазва от 2006 г. досега. По логиката на „петте пловдивски института“ Иво Маринов трябва да се премести на Златните пясъци, Слънчев бряг или Албена...

Научих, че... Симеон Дянков и министърът на земеделието Мирослав Найденов са споделили „подробности“, от които става ясно, че агенции ще бъдат преместени в Русе, Варна, Велико Търново, Благоевград и Бургас. (Никой засега не казва дали Министерският съвет ще заседава децентрализирано в Банкя?)

Д-р Константин Тренчев коментира, че липсват аргументи за тази децентрализация. „Това ми напомня, има и по-стари хора, били сме в казарма, та там имаше един номер: тези камъни от тук – там, а онези камъни от там – тук, и след това всичко както си беше обратно“, каза лидерът на КТ „Подкрепа“.

Симеон Дянков, който вероятно не е съвсем наясно, че България има площ само от 110 994 кв. км, парира: „Това е начин за развитие на градовете“.

Трудно е да се насади в съзнанието на хората по-голяма илюзия. Нищо подобно няма да стане. Напротив – там ще се увеличи безработицата; ще настъпи остър конфликт на интереси между „софийските“ чиновници и местните органи на властта, които ще се чувстват още повече контролирани; ще се завърти една невиждана спекулация на жилищните наеми.

...Казармената алюзия на по-младия синдикалист ми напомни за моята задължителна двугодишна военна служба в Грудово, където (по обясними за онези времена причини) бяха съсредоточени няколко полка и дивизиони. Бедното градче беше пълно с безработни учителки, медицински сестри и други специалистки (съпруги на стотиците офицери), които не можеха да упражняват професиите си поради липса на такива работни места.

Това ще се случи със съпругите/съпрузите на висшите чиновници, преместени в провинциалните градове.

Очертават се две хипотези за нашенската „децентрализация“, която няма нищо общо с действителната децентрализация, целяща даване на по-големи пълномощия (със съответното финансиране) на местните органи на властта.

Едната е чисто пропагандна в стила на недалечното минало: „По-близко до народа, по-близко до живота!“.

Другата е заплодена с по-прагматична цел. Според министър Найденов служителите, които приемат да сменят територията на работното си място, трябва да запазят размера на заплатите си и да им се осигури подкрепа за преместване и настаняване на децата в детско заведение. За останалите да има компенсация.

„То не е уволнение, но ако някои от служителите откажат поради семейни причини, те трябва да бъдат обезщетени по подобие на обезщетението при съкращение“, каза Найденов.

Ето това е. Чрез една „революционна“ мярка да се съкрати държавният апарат. Дянков навярно е изчислил, че командировките на привикваните в София (или Банкя) служители ще струват по-малко, отколкото заплатите и осигуровките на съкратените. Кажи си го бе, човече: искам да съкратя раздутия държавен апарат! Хората ще те разберат. Защо ти трябва да вдигаш тази пушилка, която и бездруго ще се забрави след година-две? Не си ли познаваме държавата?

Но... става дума за хипотези. Ами ако Бойко Борисов & Сие наистина си вярват? Тогава?

Не остава нищо друго, освен един нов Добри Войников да напише драматична комедия „Криворазбраната децентрализация“.