Използваме ли магнита на българското слово?

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) -

Първоначално стартирана през март 2012 г.,от юли 2012 г. „Задочен коментар“ е коментарна рубрика, посветена на представянето и възприемането на България по света, както и на случващото се с българите в чужбина.

„Въпрос: Можете ли да посочите на картата територията на България? Въпрос: Знаете ли името на министър-председателя или на президента на Република България? Въпрос: Чели ли сте или поне можете ли да назовете името на един български писател? Направих си съвсем честно този тест и резултатът е следният: а) с известно колебание успях да отговоря на първия въпрос; б) интернет ми помогна за втория; в) след като прерових библиотеката си, трябваше да призная, че досега бях чел само трима автори, родени в България (което не означава, че пишат на български) – Елиас Канети, Юлия Кръстева и Цветан Тодоров."

Така започва текстът на известния испански писател Рикардо Менендес Салмон, носител на над 40 литературни премии. И продължава: „Този малък изпит доказва колко точно е заглавието на книгата с разкази на Мирослав Пенков – „На изток от Запада"... Четейки Пенков, откриваме, че има и други Европи и че не всички непременно се вместват в нашата".

Менендес Салмон реагира с възторг на наскоро отпечатаната от едно от най-големите испански издателства силна книга на живеещия, работещия и награждавания в САЩ български автор от Габрово, пред когото даже един Салман Рушди се прекланя.

Разсъжденията на испанеца за това, че „въпреки глобализацията, живеем – физически и културно – затворени в едно въздушно мехурче, много по-малко, отколкото си мислим", ме убедиха за сетен път, че нещо куца в нашата държавна политика за износа на българската словесност. Книгата на Пенков стигна до Испания през английския й оригинал; тя вероятно е заставила не един читател да се „разходи" из мрежата (като Менендес Салмон) и да открие за себе си България.

...Преди много десетилетия бях свидетел как в Будапеща се превеждат на всички европейски езици класическите и съвременните унгарски автори, чиито книги можеха да се видят в лондонски, парижки, берлински, московски книжарници. В момента Румъния прави същото: само в Испания се разпространяват книгите на повече от 100 румънски писатели, преведени на испански в Букурещ.

А ние?

През последните десет-петнадесет години тук бяха публикувани Блага Димитрова, Антон Дончев, Боян Биолчев, Георги Господинов, Николай Кънчев, Анжел Вагенщайн, Христо Запрянов, Веско Бранев и няколко други – всички от испански издателства. Истината е, че български държавни и обществени институции са помогнали малко за излизането на някои от тези книги, но това е капка в морето. Преведените стихове на Христо Ботев, например, три години нямат възможност да достигат до съвременния испански читател, тъй като помощите за преводи и публикации на български автори в чужбина от няколко години са блокирани от съответните държавни институции. Включително и за Ботев!

Доказано е, че малките нации (с редки езици) трябва да полагат далеч по-големи усилия, за да намерят място на световната литературна карта, която често се превръща в сигурен GPS на милиони хора по пътя до България.

Към тази мисъл неотдавна ме върна Салвадор Виктория - съветник (министър) по социалните въпроси в автономното правителство на област Мадрид, в която живеят 1,2 милиона чужденци. Говорехме за издадената с финансовата помощ на неговото ведомство двуезична книга „Българи от Мадрид"/ "Madrileños de Bulgaria". Асоциацията за европейска интеграция „Дунав" извърши задълбочено социологическо проучване за успешната интеграция на българите в областта. Заедно със съкратения вариант на изводите от изследването бяха публикувани очерци за 20 българи – 10 жени и 10 мъже, в които те споделят своя житейски и професионален път от родината до Мадрид. След прочита на книгата политикът възкликна: „Убедих се, въпреки географското разстояние между Испания и България, двете страни споделяме едни и същи ценности". Сигурен съм, че Салвадор Виктория вече е един от нашите истински приятели.

...Такова е въздействието на словото (Менендес Салмон и Виктория са само два от десетките примери, на които съм свидетел). Би било жалко, ако продължаваме да не използваме пълноценно силата на този магнит в полза на всичко, което се върши в България и от българи. Забравихме ли, че свето Евангелие от Иоана започва с: „В началото беше Словото"? Словото с главна буква... А българското?