Сакскобургготски се обади в защита на АЕЦ „Белене"

Бившият цар и бивш премиер на България от НДСВ Симеон Сакскобургготски публикува на личния си сайт позиция, в която защитава проекта за АЕЦ „Белене".

„През последните месеци сме свидетели на крайното политизиране на една стратегическа за страната ни тема, свързана с капацитета ни да градим визия за развитието си с години напред. Строителството на АЕЦ „Белене" е изключително важен въпрос за нашата енергетика и е нормално да има политически измерения, но превръщането му в инструмент за „стягане на партийните редици" или за „подготовка за избори" е най-малкото абсурдно", заявява Сакскобургготски, който беше премиер от 2001 до 2005 г., а след това участваше в Кабинета „Станишев" чрез „тройната коалиция".

Според него, дългосрочното развитие на електроенергията в България би трябвало да е обща цел за партиите от целия политически спектър, а не да се влияе от политическото „ляво" или „дясно".

„Зная, че и това мое мнение, ще бъде определено като подкрепа не за централата, а за една или друга партия", заявява той.

„Лично аз съм сред хората, които са убедени, че след 20 години ще съжаляваме, че сме пропуснали възможността да сме енергийно независими, и че не сме се възползвали от един източник на енергия, който е сред най-щадящите природата – не замърсява и не унищожава безвъзвратно изчерпаемите енергийни ресурси, не зависи от климатичните капризи. Стойността на тази енергия е по-ниска, бързо възвръща инвестираното. Дори и за неекспертите вече е ясно, че през 2050 г. в Европа, а и в целия свят, ще има сериозен енергиен дефицит," изтъква Сакскобургготски.

„Трудностите, които днес съществуват за реализирането на проекта със сигурност са решими в бъдеще. Всяко по-голямо начинание има един основен проблем – финансирането, особено в условия на глобална криза. Но нека не забравяме, че криза означава и възможност, шанс. Въпросът е дали ще съумеем да бъдем далновидни, дали най-сетне ще има визия за дългосрочно развитие, а не да променяме стратегически решения при смяната на всяко правителство", казва още бившият министър-председател.

Според него, „много страни са „възкръсвали" икономически със собствени сили, без някой отвън да ги „дърпа" или да им диктува как трябва да се развиват, а „освен това колко други значими икономически проекти има България, че да се лишава от един толкова важен, при това, за който вече е вложила около 1 милиард и 300 хиляди лева".

По-нататък Сакскобургготски защитава решението си за възкресяване на проекта за втората атомна електроцентрала в България, който бе изоставен между 1993 и 2002 г.:

„Решението да бъде продължено строителството на централата през 2002 г. не беше просто хрумване на моето правителство. Извън икономическите, стратегическите и екологичните аргументи за това решение, има още два детайла, които някак в ожесточаването и оцветяването на спора, като че ли забравяме. Тогава аз посетих площадката и се убедих какви огромни средства държавата, т.е., гражданите, вече бяхме инвестирали от 1981 г. Толкова ли сме богати днес, че да се откажем от тази инвестиция с лека ръка?"

„И второ – тогава, през 2002 г., след 9-годишно прекъсване на строителството, площадката продължаваше да е в учудващо добро състояние, поддръжката е перфектна и днес, благодарение на българските специалисти, които през цялото това време са си вършили професионално и съвестно работата", заявя бившият цар.

В изявлението на Сакскобургготски прозира критика към идеята на Кабинета „Борисов", който прекрати през март 2012 г. проекта за строителството на АЕЦ „Белене", да използва площадката в крайдунавския град за строеж на паро-газова централа:

„Не е нужно да си особено голям специалист, за да си дадеш сметка, че използването на площадката за каквато и да е друга цел, e безумно и най-вече безотговорно разхищение на огромни средства."

„Нека погледнем и какво става около нас, при нашите съседи. Румъния вече пусна първите два ядрени реактора на АЕЦ „Черна вода". Единият - през 1996 г., другият - през 2007 г. ЕС одобри строежа на трети и четвърти блокове, планирани да заработят през 2017 г. Друга съседна страна – Турция, също строи своя атомна електроцентрала. Отчитат, както своите растящи нужди от енергия (а това е тенденция в цял свят), така и важността на енергийната независимост. Такива проекти имат и Албания и Хърватия", изтъква Сакскобургготски, и добавя:

„Твърденията, че няма нужда от „Белене", защото няма кой да консумира енергията от централата, са несъстоятелни и, ако не злонамерени към страната ни, то най-малкото наивни. Когато бе взето решението за размразяването на строежа, ръстът на икономиката в България бе 5-6% годишно. Ако тенденцията се беше запазила в региона, със сигурност можеше да се очаква дефицит на електроенергия. Единственото, което днес никой не може със сигурност да знае е дали докато се построи АЕЦ „Белене" няма да има нужда от още повече електроенергия. Една от реалните възможности бе да изнасяме енергия за Италия, която и до днес съжалява за решението да остане държава без ядрена енергетика. Ако нямаше пазар и бъдеще, дали Румъния щеше да строи „Черна вода"?"

„Затова при провеждането на референдум е редно да оценяваме сериозно и отговорно АЕЦ „Белене", като една обединяваща и мотивираща цел, каквито бяха НАТО и ЕС. Без спекулации, с повече далновидност, и разбира се, без партийна оцветеност. Хората трябва да бъдат добре информирани и мотивирани от интереса на страната, а не от интересите на една или друга партия" заключава бившият премиер.