Евростат: България е с втория най-евтин ток за бита в ЕС през втората половина на 2023 г.

Евростат: България е с втория най-евтин ток за бита в ЕС през втората половина на 2023 г.

canva

A A+ A++ A

Сметките на домакинствата за електричество и природен газ в ЕС се понижиха през втората половина на 2023 г. след тяхното повишение, което започна още преди началото на руската война в Украйна и достигна рекордни нива през 2022 г., показват данни на официалната европейска статистика Евростат.

През втората половина на 2023 г. средните цени на електроенергията за домакинствата в ЕС намаляха до 28,5 евро за 100 киловатчаса (kWh) в сравнение с първата половина на годината, когато бяха на ниво от 29,4 евро за 100 kWh, и леко се повишиха в сравнение с втората половина на 2022 г., когато бяха на ниво от 28,4 евро за 100 kWh. Цената на енергията, доставката и мрежата, която стабилизира през първото полугодие на 2023 г., показа спад през второто полугодие, но все още остава на високи нива спрямо разходите преди ценовия пик през 2022 г.

Според Евростат, средните цени на електроенергията за домакинствата през втората половина на 2023 г., изразени в евро, са били най-ниски в Унгария (от 11,3 евро за 100 kWh) и България (11,9 евро), следвани от Малта (12,8 евро), докато най-високо са били в Германия (40,2 евро), Ирландия (37,9 евро) и Белгия ( 37,8 евро).

Данните също така показват, че цените на електроенергията за домакинствата са намалели в 13 държави от ЕС и са се повишили в останалите държави през втората половина на 2023 г. в сравнение с втората половина на 2022 г. За небитовите потребители цените през втората половина на 2023 г. са намалели в 17 стрни членки, което доведе до обща спад в ЕС с 4,6 на сто. Намаляването на цените е резултат от динамиката на пазара, но е частично компенсирано от намаляване или премахване на мерките за облекчаване на потребителите на национално ниво, отбелязва европейската статистика.

В национална валута най-голям ръст на цените на тока за домакинствата през втората половина 2023 г. беше отчетен в Нидерландия (скок с цели 86%), следвана от Чехия (с 83%), Полша (с 35%) и Германия (с 20%), докато най-голямо поевтиняване на тока, измерено в националната валута, беше регистрирано в Дания (спад с 39%), Испания (с 30%) и Швеция (с 20%).

В същото време цените на газа за битови потребители намаляха в ЕС през втората половина на 2023 г. в резултат най-вече на по-ниските разходи за енергия и в по-малка степен на данъците, които постепенно се връщат към предкризисните нива след намаленията през 2022 г. За небитовите потребители намаленията на цените на газа бяха по-очевидни през втората половина на 2023 г., отбелязва Евростат.

Между втората половина на 2022 г. и втората половина на 2023 г. цените на газа (в национални валути) са се увеличили най-много в Литва (скок с 68%), следвана от Полша (с 32%), Словакия (с 22%) и Германия (с 22%), като в същото време са намалели най-много в Гърция (спад с 42%), Дания (с 41%) и България (с 40%).

За битовите потребители общо 12 държави в ЕС отчитат повишения на цените на газа, докато останалите 12, използващи газ, отчитат намаление на цената. В промишления сектор всички държави без три отчетоха спадове на цените на газа, което показва ясна низходяща тенденция на ценовите нива на синьото гориво.

Изразени в евро, средните цени на газ за домакинствата през втората половина на 2023 г. са били най-ниски в Унгария (3,3 евро за 100 kWh), Хърватия (4,6 евро) и Румъния (5,6 евро), а най-високи в Швеция (20,7 евро), Ирландия (16,4 евро) и Нидерландия (24,8 евро).

#ток

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Енергетика
Последно от Енергетика

Всички новини от Енергетика »

Акценти

Анкета

Ще състави ли правителство?